Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Мън стоеше на склона на планината заедно с Ма Варада и Могок. Пред тях започваше джунгла, толкова гъста, че дори сенките бяха зелени.

— Вие искате да се доберете до Върджил заради кроежите му да завладее Шан — бе казал Мън на генерал Киу, — а аз — затова, че е наредил да убият Тери. — Но докато излагаше по този начин предложението си, той се запита дали това беше истинското положение на нещата. — Ма Варада е ключът — продължи той. — Тя работи за Върджил, но ако изиграем картите си правилно и тя е убедена, че аз съм я спасил, ще мога да я обърна срещу него. Във всички случаи ще е по-икономично да я използваме така, отколкото като пример за бъдещи шпиони.

Генерал Киу му разреши да я свали от кръста и Мън прекара по-голямата част от следобеда в грижи за нея, подхранвайки както стомаха, така и съзнанието й.

Генералът настоя Могок да ги придружи като водач до края на платото. Не искаше да изпраща с тях от своите войници, тъй като намираше, че дори и група от трима души твърде много бие на очи.

— Адмирал Джъмбо вече трупа свои хора край границата — каза той на Мън малко преди тръгването им от лагера. — Съюзът му с дявола го е размърдал от летаргията му.

Въоръжен с руски „Калашников“, двойник на този, който бе преметнат през врата на Могок, Мън хвана Ма Варада за ръка и потъна в гъсталака.

В необятната триетажна джунгла цареше влага и полумрак. Вече бяха оставили зад гърба си най-високите части на платото, където опиумните вождове строяха своите лагери и температурата достигаше повече от трийсет градуса.

Мън си помисли за Киу и му мина през ума, че генералът може би бе сбъркал призванието си. Със своята способност да представя риторичните нелепости за логични умозаключения, той беше роден за мисионер. Но изглежда, че бе доволен и от сегашното си положение на демагог. В крайна сметка и двете имаха за цел набирането на привърженици.

Извън владенията на генерала той съзнаваше, че е абсурдно те да бъдат сравнявани с Едем или Шангрила, освен ако човек не си представяше тези места като безмерно богати феодални владения, управлявани от свирепи деспоти, живеещи от кървавата пот на гладуващи крепостни селяни. И все пак Мън бе принуден да признае, че в устата на генерал Киу подобен абсурд звучеше правдоподобно.

Дали той бе с нещо по-добър от адмирал Джъмбо? Може би — ако, както сочеха фактите, Джъмбо бе сключил сделка с Магьосника. Но разяснението по този въпрос принадлежеше изцяло на генерал Киу и това караше Мън да се съмнява. А най-съмнително от всичко му се струваше великодушието, с което генералът освободи него и Ма Варада.

Сякаш за да потвърди опасенията му, Могок го потупа по рамото и каза:

— Следят ни.

Мън извърна глава назад, но не успя да види нищо през бъркотията от дървета, лиани и храсти.

— Кой?

— Войници — отвърна Могок. — Но дали са на Киу, или на адмирал Джъмбо, не мога да разбера.

Обгърнати от гигантската катедрала на джунглата, те бяха прашинки, подобни на зрънца пясък, носени от безкрайното море. Опасността, невидима и недоловима, дебнеше иззад всеки грапав дънер, всяка гъмжаща от насекоми лиана.

Дали адмирал Джъмбо чрез своите шпиони бе разкрил намеренията им? Или генерал Киу го бе лъгал през цялото време и сега изпращаше войниците си да ги екзекутират?

Те ускориха крачка, което бе доста трудно поради гъстата растителност. Сега вече Мън ясно чуваше звуците от преследването, отекващи сред дърветата. Той видя страха, изписан на лицето на Ма Варада, и я блъсна пред себе си надолу по склона.

Тя се препъна в един корен, извит над земята като крив старчески пръст. Раздразнен, Мън се наведе да я вдигне и точно в този момент започна стрелбата. По-късно той си даде сметка, че може би именно тази несръчност от нейна страна му бе спасила живота. Кората на дървото, до което се намираше, се пръсна на парченца под града от куршуми.

Проснат в цял ръст на земята върху Ма Варада, Мън извърна глава точно колкото да види приклекналия зад тях Могок, който изпращаше кратки откоси в зашеметяващо зелените пластове на джунглата.

Той им махна с ръка да го последват, като продължаваше методично да обсипва с куршуми местността зад тях. Насочиха се към една особено гъсто обрасла долчинка и въздухът натежа в дробовете им като блатна вода.

Стрелбата зад гърба им се усилваше. Могок се обърна, укривайки се зад група папрати, която стигаше по-високо от главата му. Вдигна оръжието си и се помести встрани, за да се прицели по-добре. Изведнъж политна с глава и тяло, разкъсани от съсредоточения автоматичен огън.