Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Ако Гейбъл беше благоразумен, той щеше да намери друг път, по който да вкарва наркотиците. А ако беше наистина хитър, щеше да намери някой друг, който да поеме бремето на риска.

Крис седна в леглото и с разтуптяно сърце набра стаята на Сийв.

— Току-що се сетих нещо — каза той в слушалката. — Може и нищо да не излезе, но… Веднъж Гейбъл ми се хвалеше за това как поставил рога на един свой приятел. Работата е там, че този негов приятел имал яхта, с която излизал от Лонг Айлънд — Ийст Бей Бридж или Монток, не мога да си спомня точно. Голяма част от наркотиците продължават да пристигат по този начин, нали?

— Разбира се — гласът на Сийв беше дрезгав от вълнение. — Приятелят на Гейбъл има ли си име?

— Той не го спомена. Но яхтата се казва „Моник“. Според Гейбъл, наречена е на любовницата на приятеля му.

— Разбрано — каза Сийв. — Благодаря, Крис.

Веднага щом излезе от банята, Сутан загаси лампите. Той я усети да се вмъква в леглото до него. Тялото й беше хладно и гладко като мрамор.

— Сутан…

Тя се обърна настрана, с гръб към него.

Крис се канеше да й каже за онова, което си бе спомнил, но сега промени намеренията си. Трябваше да намери начин да разруши стената, която се бе издигнала помежду им.

— Как така не съм чувал досега за братовчеда ти Мън? — попита той.

— Уморена съм — отвърна Сутан. — Може ли да не говорим?

— Ние не говорим откакто сме тръгнали от Ница — напомни й той. — Не е особено приятно. А и освен това, не ни помага с нищо.

— Крис — промълви тихо тя, — веднъж вече те изгубих. Втори път ще ми бъде трудно да го понеса.

— Би било чудесно — каза той меко, — ако знаех малко повече за Мън.

— Мън. — Сутан помръдна под завивките. — В онези дни — каза тя със замечтания глас, с който обикновено говореше за миналото, — той все още беше в Индокитай и помагаше на баща си. Това пораждаше постоянни търкания между родителите ми, тъй като баща му принадлежеше към режима на Лон Нол. Именно това по-късно стана причина баща му и цялото му семейство да бъдат убити. У дома името на Мън не се споменаваше никога.

Тя се обърна по гръб. Крис съзря блясъка в очите й, подобен на лунна светлина върху водата, и усещането му за отдалеченост започна да се топи.

— Мън и аз отраснахме заедно. Както знаеш, аз съм родена в Индокитай. Впрочем не, мисля, че не съм ти го споменавала досега. Първите осем години от живота ми преминаха в Пномпен и Бангкок.

Сутан вдигна ръка и Крис видя как пръстите й се събраха в острие. Тя го докосна с него малко над адамовата ябълка и дишането му спря. Той напрегна конвулсивно гърди, мъчейки се да поеме въздух в дробовете си.

— Това е само едно от нещата, на които ме е научил Мън.

Тя отново се отпусна по гръб и се загледа към тавана, но всъщност погледът й бе обърнат навътре в самата нея.

— Особеното при Мън, това, което винаги е криел от всички, е, че не знае кои са истинските му родители. Той е сирак. Хората, които са го отгледали — моите леля и чичо, също не знаят откъде се е взел. Просто го намерили една сутрин пред прага си. Тази тайна в неговия живот постоянно тревожи мислите му. Неразрешимият въпрос за собствения му произход до известна степен е оформил и самата му личност. След смъртта на осиновителите си той е останал като дърво без корен, лишен дори от чувството за начална точка в живота, което всеки от нас притежава.

— Той има теб — рече Крис.

— Да, така е. Но аз съм жена, а според азиатските разбирания това е изключително съществена разлика. Мън никога не е можел да ми се доверява така, както на Тери. Той е ужасно самотен. Винаги е бил такъв. Мисля, че затова двамата с Тери бяха така близки. Всеки от тях се смяташе за своего рода изгнаник. Бяха толкова привързани един към друг, че за Мън това донякъде заместваше семейството. Смъртта на Тери беше много тежък удар за него.

За известно време настъпи мълчание. Крис долавяше дишането си и това на Сутан, усещаше, че помежду им се е спуснала някаква бариера.

— Как се разделихте с Мън? — попита той.

— В един момент майка ми реши, че е важно да получа истинско френско образование, подобно на нея и на баща ми. Тя презираше училищата в Индокитай. Освен това намираше, че призванието й е тук, във Франция. Тя умееше да заглажда наежената политическа перушина, която предизвикваха радикалните възгледи на баща ми.

Но, от друга страна, сравнително еднообразният живот тук я отегчаваше. Животът в Азия е много по-различен и на нея й беше много трудно да се приспособи. Баща ми пътуваше до Индокитай и често пъти оставаше там задълго. Скоро тя започна връзка с един министър, който бе дошъл от Париж да прекара у дома уикенда.