Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Знам.

Едва сега Мабюс проумя същността на нейното презрение, пълнотата на триумфа й. Той не заслужаваше проста смърт като тази. Луонг искаше от него да продължи да живее със знанието за това какъв е и какво е сторил. И средството за това беше собствената й смърт.

При вида на изражението върху лицето му тя се усмихна още по-широко, малко преди с последния остатък от силите си да извади ножа от хълбока си и да затвори очи за последен път.

— Кажи ми за мадмоазел Сирик — рече Мило.

— Какво? — За момент Мабюс не можа да разпознае гласа му сред какофонията от звуци в душата си. Видението, породено от „Гората от мечове“, го бе потресло и той стоеше като вцепенен. Пустотата в него, безжизнена от толкова време, кънтеше с агонизиращ звън. — Какво да ви кажа за нея? — Гласът му беше дрезгав от чувства, които отдавна бе забравил, че може да изпитва. — Както вече знаете, получи се нещо като патова ситуация. Кристофър Хей заплаши, че ще унищожи „Вратата към нощта“, ако не му предам мадмоазел Сирик. Нямах друг избор — почувствах, че не блъфира. Той се оказа не по-малко умен от брат си. Всъщност, при срещата си с него изпитах зловещо усещане.

— Защо?

— Беше все едно, че никога не бях убивал Тери Хей или той бе възкръснал от мъртвите. Видях го пред себе си така ясно, както виждам вас сега.

— Глупости.

— Разбира се — отвърна глухо Мабюс. Защото „Гората от мечове“ в ръцете му твърдеше друго. И той най-сетне разбра естеството на нейната сила. Тя му позволяваше да вижда над дребните човешки грижи. Той бе смаян от космическата гледка, дори когато му се мярна мигът на неговата собствена смърт. Осъзнаваше мощта, която притежаваше в момента, но едновременно с това си даваше сметка, че тя не е за него. Желанието му за забрава бе прекалено силно.

Тя не беше и за Тери Хей — у него бе прекалено силен стремежът към власт.

„Гората от мечове“ бе за някой, който, според вярванията на тхераваданските будисти, бе пречистен от всякакво желание и подобно на Сидхартха бе готов да поеме по един по-висок път.

Тери Хей, когото Мабюс не бе разбрал и поради това бе намразил. Бяха му казали, че Тери Хей е този, който е разкрил истинската му принадлежност и го е продал на южновиетнамците. Военнопленническият лагер, униженията, които всеки ден го караха да копнее за смъртта.

Сега чрез силата на трите оръжия от дълбините на собствената му памет бе изплувала истината. В дъното на всичко се намираше не Тери Хей, а Магьосника.

И Луонг му беше казала това, макар и не с думи. В противната яснота, с която си припомни онова, което дълги години се бе опитвал да потисне в паметта си — моментът на нейната смърт, моментът, в който тя го бе приковала в преддверието на ада, той видя в най-малки подробности ножа, който беше използвала. Със своята гравирана дръжка той беше единствен по рода си. Оръжието на Магьосника. Мабюс си спомни, че по време на мисията в Ангкор Магьосника не носеше ножа си. Беше си послужил с неговия, за да кастрира северновиетнамския полковник.

Сега Мабюс разбра всичко. Единствено Магьосника знаеше кой е той и само той би могъл да го каже на Луонг.

Прозрението се стовари върху него като гръм. Той залитна и се опря с длан на ръба на бюрото на Мило. Дори и сега изпитваше нежелание да пусне дръжката на „Гората от мечове“. Празнотата в стомаха му, там, където бе смятал, че вече нищо не може да го засегне, се увеличаваше. Той си помисли за Кама Мара, своя разпитвач по време на пленничеството. „Денят е нощ, му бе казал Кама Мара, и нощта е ден. Когато приемеш, че черното е бяло, ще си наближил своето избавление.“ И ето че сега действително денят се бе превърнал в нощ — бяло, черно.

Дали силата на „Гората от мечове“, или неговото собствено съзнание му бе показало истината? Горчивата истина, която бе стояла заключена вътре в него през всичките тези години, сякаш беше заключил част от самия себе си.

Мило се взираше сурово в него.

— Пълни глупости — каза той. — Особено след като Крис Хей скоро ще е мъртъв. Искам от теб да го убиеш.

Мабюс дълго време не отвърна нищо. Очите му бяха приковани в центъра на „Гората от мечове“. Най-сетне каза с безразличен глас:

— А мадмоазел Сирик?

— Искам я тук.

— Жива или мъртва?

Този прост въпрос накара Мило да изпадне в ярост. Той скочи към Мабюс и притисна нефритените остриета в гърлото му.

— Жива, малоумно животно такова! Всичко ли трябва да свеждаш до живот и смърт? Доведи ми я тук, но го направи така, че да изглежда като смърт. Като нейната смърт. Сега разбра ли? Разбираш ли прост френски език?