Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Мабюс, приведен назад върху писалището, се взираше безстрастно в лицето над себе си, което познаваше така добре и все пак нямаше да опознае никога. Между него и този човек не съществуваше повече разбирателство, отколкото ако бяха родени на различни планети.

И тогава, през призмата на „Гората от мечове“ Мабюс видя, че през кратките, изпълнени с напрежение мигове, когато той и Кристофър Хей стояха лице в лице в изоставената конюшня в Турет, бе научил за него повече, отколкото знаеше за французина след всичките години, през които му бе служил с двуличие и вярност.

Най-сетне разбра какво беше онова, което го привличаше към Кристофър Хей. Между Мабюс и Тери Хей съществуваше недовършена сделка. И макар Тери да бе мъртъв, искрица от неговия дух продължаваше да живее в по-малкия му брат. Именно това омагьосваше Мабюс.

То не беше просто път към забрава, а обещание за покой на един измъчен дух, прекарал твърде дълго в кошмара на чистилището. Смъртта на нихилизма. Скъпоценният дар на новопридобитата вяра.

Стигнаха в Париж по здрач. През целия път Сутан не свали крак от газта, и „Алфа Спайдър“-ът поглъщаше милите на север по шосе А-7, през Лион и местността на замъците.

Сутан не говореше с никой от двамата. Изражението й беше мрачно, сякаш бе дошла на погребение, и Крис започна да се безпокои за нея. Опита се да я заговори, когато Сийв отиде да върне взетата си под наем кола и след това отново по време на вечерята, и двата пъти без успех.

Но когато Сийв се върна на масата след разговора си с Даяна, той забрави за нейното настроение.

— Крис, какво можеш да ми кажеш за Маркъс Гейбъл? — попита Сийв, докато сядаше. Той не беше довършил вечерята си, но изглежда бе изгубил всякакъв интерес към храната.

— Нищо — сви рамене Крис. — Беше мой клиент.

— Знам това — каза Сийв. — Следих делото, както и всички в участъка. Но сега не ме интересува дали Гейбъл е бил виновен в убийството на жена си, или не.

Той им разказа онова, което Даяна бе открила във Файетвил.

— Така че — завърши той, — изглежда, че Маркъс Гейбъл и Арнълд Тот са едно и също лице. Това е Върджил, Магьосника, тайнственият шеф на отряда, в който служихме ние с брат ми и Тери. По всяка вероятност е бил човек на ЦРУ и все още продължава да работи за тях. Струва ми се, че не е изключено да е свързан по някакъв начин с Трангх.

Крис усети в стомаха си нарастваща студена буца и трябваше също да отмести чинията си встрани.

— Тогава Гейбъл неслучайно е спрял избора си на мен.

— Мисля, че да.

Крис се почувства зле.

— Но какво иска той? Какво си е наумил?

— Не знам — призна Сийв. — Но имам чувството, че ако открием Трангх, ще се приближим с една огромна крачка към отговора на този въпрос. — Той замлъкна за момент. — Все още ли изпитваш нужда да се придържаш към спазването на адвокатската тайна?

— Това е въпрос на етика, а не на лично желание — отвърна Крис.

— Кажи го на Тери, ако можеш да възкресяваш мъртвите — рече горчиво Сийв. — Тогава и аз ще сторя същото с Доминик.

Крис гледаше втренчено чашата си с вино. Наистина всичко, което Гейбъл му бе казал във връзка със смъртта на жена си, беше доверително, но помежду им имаше и други, неофициални разговори, които не бе длъжен да пази в тайна. Стига да можеха с нещо да помогнат. Той напрегна паметта си, опитвайки се да си припомни репликите на Гейбъл.

— Виж, и аз самият не знам какво точно търся — каза Сийв. — Но става все по-ясно, че ако Гейбъл и Трангх работят заедно, то именно Гейбъл му е наредил да премахне Де Кордия. Вече знаем, че Де Кордия и Тери са били замесени по някакъв начин в контрабандата на опиум от Златния триъгълник. Това улеснява ли те? Имам предвид, че Гейбъл може да се е изпуснал, да е споменал нещо, макар и незначително.

Крис притисна изморено очите си с пръсти и поклати глава.

— Не мога да се сетя за нищо.

По-късно в хотелската стая Крис дълго гледа затворената врата на банята, заслушан в течащата вода. Затвори очи и се замисли за Тери и Маркъс Гейбъл.

Някога двамата са били съдружници — в какво? После, може би, непримирими врагове. Помисли си за Гейбъл, които внасяше хероин в Щатите. Как ли го правеше? Чрез своя бизнес? Той се занимаваше с внос и износ — идеално прикритие. Но Крис, който бе имал допир с фирмата на баща си, познаваше огромните рискове, свързани с използването на една компания за подобни цели. Спомни си внезапната проверка, която американските митничари направиха веднъж на един от самолетите на баща му. Те търсеха на места, за които той никога не би се сетил.