Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Знаете ли кой уби Тери? — попита той.

Изненадата в очите на генерал Киу му каза много.

— Тери Хей е мъртъв? Не знаех. Това е нещо, което Могок не ми е предал. Казваш, че е бил убит?

— Ако правилно схващам ситуацията, убили са го същите хора, с които адмирал Джъмбо е сключил сделката за опиума.

Генералът кимна.

— Това е логично предположение.

— Означава ли това, че знаете кой се опитва да ме измести от територията ми?

— Ела — каза Киу. — Да се поразходим из Шан.

Мън дочу хленченето, дълго преди да стигнат до Ма Варада. Хората на генерала я бяха завързали за груб дървен кръст, преобърнат така, че главата й висеше на не повече от петнайсет сантиметра над земята.

Едва когато се приближиха съвсем, Мън забеляза, че клепачите й са залепени със скоч; за да не може да мига. Гледката беше толкова отблъскваща, че той се закова на място.

— Какво те тревожи? — попита генерал Киу. — Тя е само един шпионин.

— И все пак, тя е човек.

Генералът го изгледа проницателно.

— Сега виждам, че не сбърках, като те доведох тук. Започвам да разбирам що за човек си. Мисля, че вече ми е ясно какво ви е карало с Тери да изгаряте „сълзите на мака“, които сте купували от адмирал Джъмбо.

— За какво говорите?

— Мислеше, че никой не знае тайната ви, нали, Мън? Не се безпокой, аз съм единственият, който подозира за нея. При мен тя е в безопасност като новородено дете върху коленете ми. — Той скръсти ръце на гърдите си. — Признавам, че отначало ви смятах за двама луди, чиито действия не се поддават на обяснение. Това, което правехте, беше все едно някой да гълта първокласни рубини и да ги превръща в лайна. Каква можеше да е причината, питах се аз, освен лудост? После дълго време подозирах, че работите за китайските комунисти. Мислех, че са изнамерили някакъв оригинален начин да ни унищожат. Опасявах се, че следващата ви стъпка ще е да платите на адмирал Джъмбо да изгори посевите си. Но това така и не се случи и аз започнах да ставам любопитен. Ами ако не бяхте луди? Ако не работехте за комунистите — тогава какво?

— Това, което сме правили с Тери, си е наша лична работа.

Генерал Киу сви рамене.

— Но Тери е мъртъв, а и ти също можеш да умреш.

— Тогава това вече няма да засяга никого.

— Тук грешиш, Мън. — Генералът беше сериозен. — Ще засяга мен. Разбираш ли, Шан е моят свят. Може и да не съм откърмен тук, но той е моята майка. И във всички случаи, той е моят бог. Не мога да позволя нещо или някой да го разруши или да го промени по какъвто и да било начин. Затова се опитвах да убия Тери и теб. Смятах, че искате да ни унищожите.

— А сега?

— Сега вече не съм толкова сигурен. Все повече съм склонен да мисля, че вашите цели не се различават чак дотам от моите собствени.

Мън хвърли поглед към Ма Варада и потръпна.

— Твърде дълго си бил на Запад — каза генерал Киу. — Забравил си, че тук човешкият живот е евтин.

— Евтин, но не и без стойност. — Мън потръпна отново. — Свалете я оттам. Сигурно има и друг начин да постигнете своето.

— Би трябвало да знаеш, че друг начин не съществува — отвърна генералът. — Необходимо е всеки в околността да разбере каква е тя и да види неизбежната й участ. Това е ценен урок за тях.

— Нима Сун Цу не ни учи, че е по-добре да плениш врага, отколкото да го убиеш?

— Да, но тук става дума за шпионин.

— Сун Цу не препоръчва ли да обръщаме вражеските шпиони на своя страна, така че да работят за нас?

Генералът погледна към Ма Варада.

— Тя е жена и на нея не може да се разчита. Още повече, че ме презира заради някои мои… хм, сексуални предпочитания към жените.

— Но няма нищо против мен — каза Мън. — Позволете ми да се заема с нея и аз ще я насъскам срещу собствения й господар.

Генерал Киу подръпна края на мустака си.

— Това е интересна идея — каза той след малко. — Изисква повече размисъл.

Но Мън не смяташе така. И бездруго беше време да изпита намеренията на генерала. Той коленичи пред Ма Варада и внимателно отлепи скоча. Тя примигна бързо няколко пъти, докато накрая в очите й се появиха сълзи. След това фокусира погледа си върху него.

— Мън?

— Спокойно, имай търпение — каза той тихо, така че да го чуе само тя. След това се изправи и се обърна. Сега всичко зависеше от реакцията на генерала.

— Милостив ли си се родил — попита учудено Киу, — или Западът е сторил това с теб? Да се отдаваш на състраданието си невинаги е безопасно. Така можеш да докараш и собствената си смърт.

— Дали ще я свалите от там — каза Мън, като отиде до него, — зависи изцяло от вас. — Той не искаше да се прави на герой. Освен генерал Киу, никой никога нямаше да узнае за постъпката му. — Използвайте я или я унищожете, според волята си.