Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Добре дошъл, Мън — каза генерал Киу. Талазите обгръщаха нозете му. Слънчевата светлина, розова като кожата на бебе, заливаше главата и раменете му, създавайки около него видим ореол.

Мън изведнъж си припомни разказите на Могок за произхода на генерал Киу — че той няма майка, че не е човешки син, а превъплъщение на безсмъртния Махагири, ученика на Равана, изхвърлен за вечни времена от „самсара“, колелото на живота.

Генералът се засмя и протегна ръце.

— Виждам, че появата ми ти е направила впечатление. Хубаво. Трябва да отбележа, че тази мъгла винаги успява да породи известна степен на благоговение. — Той се усмихна широко. — Съоръжението е доста скъпо, наистина, макар на мен да ми излезе безплатно.

Сащисаното изражение на Мън явно му доставяше удоволствие.

— Приятно ми е, че има такъв ефект върху човек като теб — образован, стъпил поне с единия крак на запад. Ти може и да си вярващ, но не си невежа като хората в Шан. Дори най-добрите от тях, като Могок, са родени с ужас в сърцата. Свръхестественото е като привидение, което постоянно наднича иззад рамото им.

Той се наведе и бутна някакъв превключвател. Мъглата започна да се разсейва.

— Вярата в свръхестественото е сродна на религията, не мислиш ли? — Киу отстъпи крачка назад и Мън видя, че е застанал върху някаква платформа. — А религията съществува, за да бъде използвана. Лично аз бих я определил като слабост, която, след като веднъж бъде възприета като стратегия, може да се обърне наопаки и да се използва за манипулиране на последователите й.

Мъглата се разнесе окончателно. Мън се вторачи в механизмите под шперплатовата платформа.

Генералът се засмя.

— Това е машина за дим — каза той. — Подарък ми е от една американска рок звезда. Видях го да я използва по време на шоуто си в Банкок и останах поразен. Още на следващия ден в турнето се получи засечка поради някаква разправия с властите. Наркотици, доколкото разбрах. — Той нададе кудкудякащ звук, който сякаш излизаше от гърлото на възрастна дама. По изражението му Мън разбра, че самият той е бил причина за спирането на турнето. — Аз се застъпих пред местната полиция, която, както несъмнено се досещаш, е на заплата при мен. Певецът беше толкова благодарен, че ми даде каквото си поисках. Разбира се, наложи се да купя по-голям генератор, но разходите си струваха. Какво ще кажеш?

— Аз… аз съм потресен.

— Отличен подбор на думи — рече генерал Киу. Той беше изключително красив мъж, с гладка кожа и дълга, лъскава коса, която наподобяваше козина на животно. Тя беше съвсем черна, макар брадата и мустаците му да бяха доста побелели. Лицето му се отличаваше с високите си монголоидни скули и широко разположените очи, които оглеждаха всичко наоколо със смесица от любопитство и наслаждение, сякаш целият свят беше някаква интересна играчка, създадена специално за него.

— Е, стани от земята, човече — каза генерал Киу. — Чак гърбът ме заболява, като гледам колко ти е неудобно.

Мън предпазливо се изправи, като се опипваше тук и там, изучавайки многобройните си болежки.

— Добре ли си? — попита Киу.

— Това не е… каквото очаквах — каза Мън.

Генералът го изгледа.

— Така ли? — После изведнъж се усмихна. — О, имаш предвид разните истории за мъчения? — Той изсумтя пренебрежително. — Нали познаваш Могок? Често пъти се унася в приказките си. Намирам, че е полезен, тъй като приема ролята си на шпионин извънредно сериозно. Но както виждаш, това понякога води до… хм, изкривявания поради прекомерно усърдие.

На Мън му бе трудно да повярва на ушите си. Нима генерал Киу не беше враг? Не беше ли това същият Киу, който толкова години отказваше да има вземане-даване с него и Тери, който дори на няколко пъти се бе опитвал да ги убие? Той каза всичко това на Киу, но генералът отклони думите му с небрежен жест.

— Това беше отдавна — рече той. — Освен това, напоследък в обстановката тук настъпиха драстични изменения. Сун Цу пише, че за да господства над съдбата на врага си, добрият пълководец трябва да бъде едновременно твърд и гъвкав.

— Вероятно имате предвид сделката, която адмирал Джъмбо е сключил с американеца.

Генералът подръпна крайчеца на мустака си.

— Откакто това се случи, всичко тук се промени. Алчността на адмирал Джъмбо ще ни погуби — нещо, което дори китайската армия не успя да стори.

Мън гледаше опиумния вожд и усещаше как предпазливостта го напуска. Дали Киу целеше тъкмо това, или напротив, беше честен и открит? Засега избягваше да спомене името на Магьосника. Мън си каза, че ако генералът сподели с него тайна, за която да знае и той — като например самоличността на американеца, — значи би могъл да му вярва. Имаше чувството, че държи във всяка ръка по една тежест и е длъжен да определи коя тежи повече, макар и двете да му се струват еднакви. Как трябваше да постъпи?