Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Понеже бе намесил в разговора Сун Цу, той се надяваше, че знае какво ще бъде решението на Киу — при условие, че генералът му казваше истината, за разлика от Джъмбо, който очевидно я беше скрил от него.

— Знаеш ли — каза генерал Киу, — в много отношения Шан прилича на Шангрила или на Едем. Макар да е напълно изолиран от света, целият свят се върти около него. Той е една затворена вселена със свои собствени закони, които обхващат дори разрухата и съзиданието. Като че ли самото време — този часовник, по който всички хора пресмятат живота си, тук не съществува. И ако някъде по земята все още има магия, то тя положително е тук, защото аз съм я създал от суеверието и страха.

Пътят им продължаваше през сенчести поляни. Мън с удоволствие оставяше генерала да говори, защото знаеше, че така е по-вероятно той да разкрие някои от истинските си мотиви.

— Но ето че в рая влиза дяволът — продължаваше Киу, — в образа на бял човек, който приказва бързо, има десетилетни връзки по тези места и е готов да продължи оттам, където е спрял преди години.

— Значи знаете с кого е сключил сделката си адмирал Джъмбо?

— Както вече казах, с дявола. — Генерал Киу се загледа надолу по склона на планината. — С един мъж, който някога се наричаше Върджил. Сега е с друго име, с друго лице. Но в жилите му тече все същата отровна жлъч, която разяжда всичко, до което се докосне. А това, върху което е решил да сложи ръка сега, е Шан.

Даяна очакваше обаждане от Дик Ендрю, своя познат в главната квартира на ЦРУ във Вашингтон. Седнала пред компютъра, чиито светещи зелени букви се отразяваха в лицето й, тя се взираше в равносметката на един живот. Екранът отвръщаше равнодушно на погледа й и не разкриваше нищо.

След като се прибра в Ню Йорк, Даяна прекара една мъчителна, нощ, изпълнена с мисли за Сийв, и на сутринта дойде в участъка час по-рано, за да направи компютърна справка. Скоро след завръщането си от Виетнам през 1974-та, Маркъс Гейбъл се бе захванал с презокеански превоз на стоки до Азия и обратно. По това време вече се бе установил в Ню Йорк, където бе срещнал жена си Линда, по баща Стар. Нямаше братя и сестри, нито деца.

Но най-любопитното беше, че според Джагър Гейбъл бе изтеглен от Виетнам в края на 1972-ра. Това оставяше пролука от осемнайсет месеца. Къде беше ходил и с какво се бе занимавал Гейбъл през този период?

Даяна започна проучването си от ФБР и ЦРУ.

На първото място претърпя неуспех, което не я изненада особено. Сега тъкмо очакваше обаждането на Дик Ендрю от ЦРУ, когато капитанът я повика в кабинета си.

— Какво чувам за извънплановата ти дейност напоследък?

— Не ви разбирам, сър.

Той свали очилата си. Джо Клайн беше зализан, гладко избръснат мъж малко над петдесетте. Обличаше се добре и често го показваха по телевизионните емисии, което означаваше, че е запознат не само с полицейската дейност, но и с правилата на рекламата. Знаеше как да се държи ясно и твърдо и същевременно свойски. Всеки, който го видеше по телевизията, не можеше да не изпита чувството, че градът се намира в сигурни ръце. Кметът го намираше за безценен.

— Не ми пробутвай тия номера. Остави ги за ония глупаци, дето виждат в теб само момичето в униформа.

— Слушам, сър.

Той изчака един момент, като потриваше широкото си чело с рамките на очилата.

— Ти си ми трън в очите, Минг, знаеш ли това?

— Съжалявам, че мислите така, сър.

— Не, не съжаляваш — отвърна той. — В противен случай предаността ти към Сийв нямаше да измества тази към мен.

— Вие сте мой началник, сър.

Капитан Клайн въздъхна.

— Седни. — Той сложи очилата си настрани и се вгледа в нея. — Сега ще бъдеш ли така добра да ми обясниш какво, по дяволите, си направила, та ми се обаждат от Вашингтон.

— Нямам представа, сър.

— За какво е това припиране? — Той имаше предвид разследването й. — Маркъс Гейбъл е герой от войната, за бога.

— Това ли е, за което са ви се обадили от Вашингтон? — Тя си спомни думите на Джагър, че ако Гейбъл продължава да работи за ЦРУ, той ще е добре защитен.

— Там са много чувствителни, когато става дума за ветераните от Виетнам. Изразходвали са сума време и пари, за да загладят нещата и да подобрят общественото мнение. Тази грижа им е останала още от времето на Рейгън и не желаят да имат по този въпрос никакви усложнения.

— Не съм знаела, че създавам усложнения, сър.

Той я изгледа с присвити очи.

— Знаеш ли, понякога като те слушам, имам чувството, че ми се подиграваш.