Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Отвън един „Джъмбо Джет“ се издигна към небесата. Воят на реактивните му двигатели беше оглушителен дори през дебелите стъкла на чакалнята.

— Знаете ли какво е станало с него?

Последва същата ледена усмивка и по това, че той я накара да чака, докато си запали нова цигара, Даяна разбра, че са стигнали до същността на въпроса.

— Колко струва това според вас? — попита Джагър.

— Не нося със себе си пари — каза Даяна. — Тази малка среща не беше предвидена в програмата ми.

— Не отговорихте на въпроса ми — той издиша думите си заедно с дима, присвивайки очи.

Внезапно Даяна прозря ситуацията.

— Това ви забавлява, нали?

— Трябва да призная, че виетнамците бяха прави. Единственото притежание на мъдреца е търпението. — Той махна от устната си късче тютюн. — В онези дни имаше невероятно много неща, които не знаех. Но поне не бях мръсник като Арнълд Тот.

— Вие сте го мразели.

— Както казват там, тогава бях стар. Сега съм много по-млад.

Даяна го гледаше и се чудеше дали говори сериозно, или просто се опитва да я прави на глупачка. Но после си спомни напрежението, което се криеше под небрежната му походка, докато се приближаваше към нея.

Прииска й се да го попита защо след толкова години продължава да мрази един мъртвец, но вместо това каза:

— Какво се е случило?

Джагър се разсмя.

— Това ми харесва. Много бързо се сетихте, че нещо се е случило. — Той не беше побъркан, нито я смяташе за глупачка. Тогава какво означаваше всичко това?

— Както ви казах, аз самият участвах в ОМЕГА и затова си мислех, че съм запознат с всичко. Но съм се заблуждавал. Веднъж бяхме изпаднали в критично положение — това беше през февруари седемдесета, близо до Плейку. Виетконгците предприеха светкавична атака и започнаха да завземат позициите ни. Имахме изключително тежки загуби, дори сред най-елитните отряди от командоси. От Помощното военно командване във Виетнам ми наредиха да отлетя натам, понеже бях бивш командос и разбирах от някои неща. При все това реших, че нещата трябва действително да отиват по дяволите, щом са опрели до моята помощ.

Както и да е, слязох от хеликоптера в някакъв град, чието име не мога да си спомня. Може би остарявам, а може би просто не искам повече да мисля за това. Беше истински хаос. Мъртъвците — нашите мъртъвци — лежаха на купчини, все още димящи от битката.

Боингът беше застанал в положение за излитане; зад него горещият въздух трептеше, напоен с газове.

— Щом стъпих на земята, видях група американци — млади и мършави. Общо взето, приличаха на пъпчиви хлапаци, само дето бяха остригани, носеха черни виетконгски памучни дрехи и бяха въоръжени със съветски автомати „Калашников“. Трябва да ви кажа, че това бяха най-ужасяващите позьори, които съм виждал някога. Зли на вид, жестоки по душа, потайни, затворени, готови да се заядат с всеки, който мине на два метра от тях. Един от тях беше Арнълд Тот, жив и здрав, три месеца след като беше официално обявен за мъртъв.

Даяна усети как я побиват тръпки и наостри уши. Боингът се втурна напред с пронизителен рев, повдигна се и се отлепи от пистата в изблик на могъща енергия.

— Когато се върнах в щаба, проучих кои са тези момчета. Излезе, че това е отряд СЛАМ. Те влизаха в състава на Групата за проучване и наблюдения към Командването — едно наименование, което беше истинска подигравка. Под него се криеха отряди, натоварени със свръхсекретните „прескачащи“ мисии.

Вие вероятно не знаете какво означава СЛАМ. Повечето хора в армията също не го знаят. СЛАМ е съкращение от „Мисии за издирване, откриване и унищожаване“. Тук влизаха саботажи, убийства и трансгранични психологически операции. Знаете ли какво значи това? Действията им обхващаха не само Виетнам, но и Камбоджа, където се бяха окопали жълтите. Камбоджа беше неутрална страна, ето защо отрядите СЛАМ бяха строго секретни.

— С това ли се е занимавал Тот? — Даяна почувства как първоначалното й вълнение се разсейва. — Тогава всичко е много просто. Ето защо армията го е обявила за мъртъв.

— Не е просто и армията няма нищо общо тук — каза Джагър. — Защото армията не работи по този начин. Ние можем да подменим документи, както и всяка бюрокрация, но никога няма съзнателно да обявим живи хора за мъртъвци.

— Да, но някой го е направил — отвърна тя. — Кой?

— Същите хора, които създадоха Групата за проучване и наблюдения — каза Джагър. — ЦРУ.

— Значи Групата е била тяхно дело? — Даяна усети, че пулсът й се ускорява.