Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Тери не му обърна внимание.

— Оказа се, че наоколо в джунглата се крие голям контингент Червени кхмери, командвани от този полковник.

Магьосника се обърна към Воже.

— Уговорката ни беше проста — каза той бавно и внимателно. — Ние премахваме принц Сианук, а вие на свой ред ни предавате вашия хероин, канала, връзките и рафинериите. — Той махна с глава. — Какво е това сега?

— Не знам…

Върджил извади ножа си и преряза гърлото на Кео. Погледна Французина и каза:

— Е, сега вече знаете.

— Господи!

— Тук няма кой да ви помогне, мосю Воже — каза Върджил. — Телохранителите ви са обезвредени. — Той поклати ножа си. — Много лесно бих могъл да прережа и вашето гърло. — Французина неволно отстъпи крачка назад. — Но така никой от двама ни няма да получи онова, което иска. Предлагам ви сделката да остане, но с едно условие — ще ни изведете от тук и ще ни придружите обратно до Виетнам. — Той пристъпи към Воже, допря плоската страна на ножа до бузата му и го изтегли към себе си. Кръвта на Кео остана като дамга върху кожата му. — Съгласен ли сте?

Французина кимна.

— Но можем ли да ви вярваме, мосю Воже? — Върджил поклати глава. — Вече ни демонстрирахте своето вероломство.

— Идеята да бъдете убити в никакъв случай не е моя — възрази с известно възмущение Французина. — Червените кхмери сами са решили да ви устроят засада. Аз не знам нищо за допълнителните части, в противен случай не бих допуснал присъствието им.

— Мислех, че Червените кхмери получават заповедите си от вас.

— Получават ги не от мен, а от Салот Сар — отвърна Воже. — Изглежда, че политическата необходимост от премахването на Сианук в крайна сметка им убягва. Те смятат, че вече са достатъчно силни, за да се опълчат срещу него. Не разбират, че моментът за идването им на власт все още не е назрял. Не мога да поема риска да се надигнат прекалено рано и да бъдат унищожени. Имате думата ми, че сделката остава.

Когато излязоха, Тери дръпна Върджил настрана.

— Какви са тия щуротии за убийство на държавен глава?

— Трай си — каза Върджил. — Не е твоя работа.

— Забравяш, че аз участвам във всичко — докрай. Току-що спасих живота на всички ни.

Магьосника го изгледа продължително.

— Оставането на власт на принц Сианук вече не е целесъобразно. Колебливата му политика започва да се превръща в пречка.

— За кого?

— За съединението от щати, приятел. За кого другиго?

— Какви ги приказваш? Америка не може да убие ръководителя на една страна, просто защото…

— Случайно да си чул — каза Върджил с ужасяваща усмивка, — че има война?

— Мислех, че симпатизираш на Сианук.

— Май все още нищо не разбираш, а, Бучър? Какво мисля аз няма никакво значение. Заповедите са си заповеди.

— Ти просто мразиш да си войник — каза Тери.

Магьосника се засмя.

— Аз не съм войник вече доста години. Можеш да ме наречеш по-скоро странстващ рицар.

— Както и да го наречеш, това е мръсна работа. Не искам да имам нищо общо с нея.

— Сега вече нямаш избор. Сам пожела да си вътре до край. — Магьосника вдигна окървавения нож и го завъртя, докато светлината се отрази от острието му. — Другата възможност е тази.

Той се обърна и като поведе със себе си Французина, застана начело на групата. Тери гледаше след него и се питаше в какво, за бога, се беше забъркал.

Ница — Париж — Ню Йорк — Ийст Бей Бридж — Платото Шан

Когато чу тихото стържене на ключа в ключалката, Сийв замръзна. До този момент вече беше окончателно изчерпан.

В „Негреско“, където му казаха, че някаква французойка е отменила резервацията на Кристофър Хей по телефона, той се почувства толкова неловко от червената ивица на гърлото си, че бе принуден да си купи едно дамско шалче, което омота около врата си.

След това прекара една изпълнена с адски болки нощ, наблюдавайки входа на Сутан Сирик на булевард „Виктор Юго“ №67, сгърчен на предната седалка на малолитражната френска кола — най-доброто, което можеше да си позволи да наеме при настоящите цени.

Болките във врата му се усилваха, а като капак на всичко беше забравил хапчетата си в тоалетната на самолета. Когато небето порозовя, вече се чувстваше като погълнат от змия.

Ето защо на сутринта, докато се връщаше след телефонния си разговор с Даяна, той си каза „майната му“ и реши да проникне в апартамента на Сутан. Това беше едно от нещата, които правеше много добре — отваряше бравата, без да остави драскотини, а след това отново заключваше отвътре, все едно че нищо не се беше случило. След като си свършеше работата, обикновено излизаше през прозореца. Можеше също да заключи вратата и отвън, но рядко го правеше, защото така бе по-вероятно да го забележи някой минаващ или надничащ съсед.