Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Казва, че като добър командир не може да допусне екзекуцията на един послушен войник. — Гласът на Мън беше възвърнал част от силата си.

Докато той ставаше от земята, Тери прибра пистолета си в кобура, без да откъсва очи от лицето на Кео.

— Предай му — каза той, като избягваше да поглежда към Мън, — че оценявам неговото решение. Ние сме двама войници, които разбират смисъла на войната.

Докато Мън превеждаше, Тери подметна:

— Питам се от къде на къде толкова малък отряд се командва от полковник.

— Това е знак за високия ранг на Французина — отвърна Мън.

„Може и да е така“, помисли си Тери. Той продължаваше да гледа безизразното лице на Кео с ясно го съзнание, че Червените кхмери никога не биха му казали истината. Внезапно му мина през ума, че за власт ламти само онзи, който я няма. Като Кео. Той беше най-обикновен бандит, на когото революционните теории бяха замаяли главата. Тери виждаше, че проявите на власт го опияняват и ще го опияняват винаги. Именно това го правеше действително опасен. Зловещи времена очакваха Камбоджа, ако бъдещето й се окажеше в ръцете на подобни хора.

Като наблюдаваше този престъпник, Тери недоумяваше как някой може да вярва в революцията. Подобни идеали бяха за мечтателите и глупците. А това тук бе реалността — противното, страшно бъдеще.

— Виждам, че сте силни — обърна се Тери към полковника на Червените кхмери, — но се питам дали силата ви не е въображаема. Смятате ли, че сте достатъчно многобройни, за да се изправите срещу Сианук?

При споменаването на името на принца, Кео се изхрачи й се изплю, за да покаже презрението си.

— Сианук е мъртвец — каза той. — Справедливостта повелява той и всичките му упадъчни тъй наречени интелектуалци, които от десетилетия смучат кръвта на селяните, да платят за своите грехове.

Тери отмина избухването на Кео със свиване на рамене.

— Сианук все още управлява Камбоджа. Той командва армията, а тя може да ви смачка.

Лицето на Кео се изкриви. Като всеки революционер, той изцяло се ръководеше от своята лицемерна и догматична идеология.

— Това са глупости — каза той. — Червените кхмери са много по-силни, отколкото си представя Сианук. Хиляди и хиляди са готови да прегърнат идеята на революцията.

— Грешиш. Стига да поиска, Сианук ще ви пръсне като пилци.

— Моите хора са навсякъде около вас — каза Кео с широк жест. — Мислиш ли, че съм дошъл тук само с този отряд? Не се шегувай с онова, което не познаваш. Воже не е толкова глупав…

Тери стоваря дръжката на пистолета си върху устата на Кео, разбивайки предните му зъби. След това натика дулото между устните му. Гледаше право в изуменото лице на кхмера, като се стараеше да забрави за насочените към него оръжия.

— Кажи на хората си да оставят оръжията на земята. Ако не го сторят до петнайсет секунди, ще дръпна спусъка.

— Смяташ ли, че моята смърт ще ги спре? — Мън с труд различаваше думите, които излизаха от пълната уста на полковника.

Пръстът на Тери се напрегна и очите на Кео се разшириха. Кхмерът виждаше изражението на Тери, помнеше как бе постъпил той преди малко с един от собствените си войници. Заповедта беше дадена.

Тери нареди на своя отряд да конфискува оръжията.

— Ако само мръднат или издадат някакъв звук — каза той на Сийв, — избийте ги всичките. И ги скрийте някъде, за бога. Останалите се крият край самите стени на града.

Мън се доближи и го погледна в очите.

— Какво щеше да направиш — попита той тихо, — ако тоя кучи син ти беше казал да натиснеш спусъка?

— Щях да го натисна — Тери се ухили, като видя изражението на Мън, — но дулото щеше да е насочено в неговото лице.

След това сграбчи Кео за косата и го повлече през каменния площад към храма, в който бяха потънали Французина и Върджил.

Покривът на галерията, през която преминаха, беше хлътнал и джунглата бе нахлула вътре под формата на кълнове, пълзящи растения и мъх. Тук-там се срещаха допълнителни опорни колони, белези на започналата в началото на 60-те години реставрация.

Тери остави гласа на Върджил да го води. Двамата мъже стояха в централното светилище. Мястото гъмжеше от големи колкото палец хлебарки, допълзели от джунглата. От непрестанното им движение изглеждаше, че стените са накъдрени от вълнички.

Щом Тери влезе, Върджил го погледна и помежду им премина негласно съобщение. После Тери блъсна Кео към средата на светилището. Устата на кхмера обилно кървеше.

— Какво означава това? — възкликна Воже.