Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— И още нещо — каза той. — Решихме, че приятелят й, Кристофър Хей, трябва също така да бъде ликвидиран. Логично е да се предположи, че тя е споделила с него всичко, което знае.

— Естествено, аз ще сторя всичко, което е необходимо — рече Мило. — Но съм принуден да ви напомня, че колкото повече трупове оставяме по пътя си, толкова повече привличаме нежеланото внимание на различни институции, следящи спазването на законите.

— Оставете тази грижа на нас — сряза го Логрази. — От вас се иска само да си вършите работата. — Той потърка ръце. Пролетната влага караше Париж да прилича повече на Лондон. — Ние нареждаме, вие изпълнявате. Искрено се надявам, че не сте забравил правилата.

— Не съм ги забравил.

— Много добре. — Той духна в дланите си.

— Но… — Мило извади от джоба на палтото си кафяв плик и го подаде на Логрази.

— Какво е това?

— Вижте сам — каза Мило. Съзнаваше, че е принуден да прибегне към отчаяни мерки, но сега това бе неизбежно. Магьосника дърпаше конците; той не разполагаше с друг избор.

Когато Логрази измъкна първата от черно-белите снимки на Магьосника, неясна поради голямото разстояние и липсата на светлина, Мило заговори:

— Подчинението беше преди, когато правилата бяха ясни и аз знаех добре на чия страна се намирам.

Логрази стоеше като истукан. Не можеше да се разбере дори дали диша.

— Сега всичко се промени — продължаваше Мило, — и ние трябва да започнем отначало, за да изградим нови делови отношения.

Лицето на Логрази не издаваше нищо.

— Това не е ваша работа. — Той изучаваше една по една направените с телеобектив снимки на Магьосника, сякаш можеше да открие в мъглявите им ъгли някакъв намек за техния произход.

— Така ли? — Мило все повече се разгорещяваше. — Ами ако в резултат на някоя от вашите необмислени заповеди бъда заловен при акция на Интерпол? Към кого ще се обърна за помощ? — Той видя в очите на американеца как чарковете започнаха да се въртят.

— Вече ви казах. Няма защо да се боите от Интерпол.

— Знам, че Мафията е силна — рече Мило. — Но не е дотам силна, че да контролира Интерпол.

— Какво искате всъщност? — каза най-сетне Логрази, като му върна снимките.

— Искам да знам кой е истинският ви работодател. Защото в момента той е и мой работодател, а аз обичам да знам за кого работя.

— Ваша грижа е да намерите „Вратата към нощта“ — каза Логрази остро. — Ваша грижа е да ни предадете „Гората от мечове“. Ваша грижа е да започнете операция „Белия тигър“. Нищо друго.

— Може би не се изразих достатъчно ясно, мосю Логрази. Аз съм вашият експерт по платото Шан. Аз съм единственият човек на земята, който може да ви даде „Гората от мечове“. — Той помаха снимките във въздуха. — Тъй че, кого сте вкарали в играта и защо?

Логрази го изгледа така свирепо, че за момент Мило се уплаши, че е прекалил. Но тъй като нямаше какво да губи, продължи в същия самоуверен дух:

— Опасявам се, че не бих могъл повече да ви сътруднича, ако ме държите в неведение. А и в края на краищата, „Гората от мечове“ вече е у мен. Това е, което той иска всъщност, нали?

Логрази съзерцаваше езерцето отдалеч и когато проговори, гласът му бе така приглушен, сякаш идваше от там.

— Право да ви кажа, Мило, и аз не знам какво иска. Казва се Върджил. Това поне е кодовото име, което ЦРУ му е дало във Виетнам. Там някакъв остроумен му измислил прякора Магьосника, който му прилепнал. Сигурен съм, че и вие го познавате под някое от тези имена. Аз бях чувал за него преди много години. Тогава той беше легендарна фигура, а след това изчезна някъде и аз реших, че е мъртъв.

— Магьосника? — възкликна с престорена изненада Мило. — Сигурен ли сте? Аз също бях чул, че е умрял.

— Уверявам ви, че е напълно жив. Когато го включиха в операцията, отначало бях във възторг. Все пак, щях да работя рамо до рамо с една легенда. Но това беше, преди да го опозная по-отблизо. Сега, откровено казано, започвам да се съмнявам, че е луд.

Мило изобрази върху лицето си дълбока загриженост.

— Какво ви кара да мислите така? — Той много добре си даваше сметка за опасния терен, на който се намираше. Логрази не биваше в никакъв случай да заподозре, че в дома му е монтирана подслушвателна апаратура.

— Върджил — или Магьосника — е обладан от мания за смърт. Вие изтъкнахте добри аргументи по въпроса за тази Сирик. Когато му ги предадох, той просто не пожела да ги чуе. Каза, че разполага с пълната подкрепа на директора за всяко свое начинание. Иска тя и Кристофър Хей да умрат.