Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Сийв видя ръката на Крис да покрива нейната.

— Продължавай, Сутан — каза той. Преминаването на собствени имена не им бе отнело много време.

— Ал смяташе да стои само една седмица, но остана три. Тук му хареса, а и ние… — Тя замлъкна, свела поглед към кафето си.

Темата очевидно бе твърде болезнена за нея и Сийв я изчака да се справи с чувствата си, без да каже нищо. Но мълчанието се проточи толкова дълго, че той реши да я посбута. Извади от джоба си листче хартия и го плъзна през масата.

— Погледни това. Тук са написани името и адресът ти. По този начин те намерих.

— Как е попаднало у теб? — Сутан не откъсваше очи от думата „Спасена?“.

— Малко преди да го убият, Де Кордия е бил при брат ми. Доминик беше свещеник на неговата енория в Ню Канаан, Кънектикът. Очевидно той е бил загрижен повече за твоя живот, отколкото за своя собствен. — Сутан го гледаше втренчено. — Ясно е, че Де Кордия е искал да бъдеш спасена. Въпросът е — от какво?

Сутан притисна хартийката между дланите си, сякаш държеше особено скъпа снимка. За момент пръстите й я закриха напълно. Тя си пое дълбоко дъх.

— Когато Ал пристигна тук, беше съвсем явно, че страда. Може би аз съм му напомняла за дъщеря му, не знам. Тя беше загинала наскоро при автомобилна катастрофа. Това само по себе си е достатъчно ужасно, но при аутопсията се установи също, че е вземала интравенозно хероин. Бяха й пробутали долнокачествен наркотик.

Сутан приглади косата си е ръце.

— Сега се чувствам виновна. Разбрах, че Ал иска да скъса с бизнеса си, макар тогава и да не подозирах, че този бизнес е търговията с наркотици. Казах го на Тери и той много се развълнува. Двамата с Ал излязоха за цял следобед. Нямам представа къде са били, но Тери се върна променен. Беше весел, сякаш от раменете му внезапно се бе смъкнал някакъв товар.

Тя въздъхна.

— Ако бях малко по-находчива, щях да се досетя, че причината Ал да е толкова съкрушен е, че двамата с Тери са били именно в този бизнес.

— Господи, Сутан, прекалено сурова си със себе си — каза Крис. — Откъде си могла да знаеш?

— Чакай малко — намеси се Сийв. — Да не искаш да кажеш, че Тери е бил замесен в търговията с наркотици?

Тя кимна с глава.

— Не го вярвам — каза Сийв. — Познавах Тери. Служил съм с него във Виетнам. Не е възможно той да…

— Точно това й казах и аз — рече Крис. — Но все повече факти сочат, че той и Мън, братовчедът на Сутан…

— Братовчед ти се казва Мън? — възкликна Сийв.

— Да — отвърна Сутан.

— Служил ли е заедно с Тери през войната?

— Да.

— Мили боже! — Сийв прокара пръсти през косата си. — Всички, които някога съм познавал в групата СЛАМ, са се върнали и ме преследват. — И той им разказа накратко за сформирането на групата от Тери и Върджил и за нейната дейност.

Когато спомена името на Трангх, Крис и Сутан подскочиха като ужилени. Крис му разказа за своите премеждия с виетнамеца, както и историята на „Гората от мечове“.

— Знаех за нападението в нюйоркския ти апартамент — каза Сийв. — Но съдейки и по останалата информация, той очевидно е смятал, че „Вратата към нощта“ е у теб или че знаеш мястото, където я е скрил Тери.

— Нека се върнем малко назад — рече Крис. — Какво сте правили в Ангкор през войната?

— Имахме среща с един французин. Придружаваше го отряд Червени кхмери. Истински страшилища. Тери и Върджил разговаряха с него. Останалите така и не разбрахме за какво е била сделката.

— Сега вече знаем, че е била за наркотици — каза Сутан. Мъката беше изписана на лицето й.

— Може би — отвърна Крис. — Но ако е така — защо? Тери никога не е ламтял за пари. Семейството ни имаше повече, отколкото би могъл да изхарчи през живота си.

Сийв обмисляше всичко това.

— Щом все пак се е замесил, трябва да е имал дяволски добра причина.

— Каква например? — попита Крис. — Кое може да е било толкова важно, че да продаде душата си за него?

Сийв се загледа през прозореца.

— Не знам — каза той. Мислеше за генерал Киу и за един откъс от „Изкуството на войната“ на Сун Цу: „Нищо не е постоянно. Никоя от петте стихии не надделява над останалите; понякога са дълги нощите, друг път — дните. Сезоните се сменят. Побеждава онзи, който е усърден.“ — Но мисля, че единственият ни правилен път е да открием това. Какво ще кажете?

Крис кимна.

— Аз съм за.

Сийв нарочно не погледна към Сутан. За нея не беше така сигурен, както за Крис. Крис го бе изненадал. Той нямаше нищо общо с останалите адвокати криминалисти, които Сийв познаваше. Нещо в неговия облик странно му напомняше за дивата, почти първична решимост на Тери. Той притежаваше духа и енергията на авантюриста. Никой не можеше да бъде по-безпощаден от Тери Хей, когато си поставеше някаква цел.