Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

В мига, в който се изправи, без да изпитва никакво удовлетворение или разкаяние, Трангх почувства бързото приближаване на Дансър и незабавно съжали, че така неразумно се бе отдал на акта на празно отмъщение. В безценните моменти, през които вниманието му бе съсредоточено върху смъртта на Воже, той бе изгубил представа за придвижването на Дансър и знаеше, че сега няма никакъв начин да избегне окончателния сблъсък с него.

Тъгата му продължи дълго след като Дансър се блъсна в него с цялата си тежест и двамата полетяха успоредно на стената, покрай снопове от изпускащи нара железни тръби и масивни подпори. Скоро към нея се присъедини и най-близкият й сродник, отчаянието. И единствено то му позволи да се отскубне и да побегне, препъвайки се, напред в чернеещия се мрак.

— О, Господи! — прошепна Крис, коленичил сред кръвта на Воже. Тъй като не знаеше къде е Трангх и дали няма, подобно на зъл дух, неочаквано да се върне, той хвана французина под мишниците и го повлече зад прикритието на няколко електрически табла. Струваше му се, че напредва невероятно бавно. Чуваше тежкото хриптене от дишането на Воже. После долови някакъв друг звук и целият се напрегна. Трангх!

— Крис?

Той забеляза Сутан, която надничаше сред тръбите, търсейки път да стигне до него.

— Стой там, където си — извика тихо той. — Трангх е наблизо.

— Баща ми при теб ли е?

Той погледна надолу към Воже. Имаше толкова много кръв, че беше трудно да се повярва, че е още жив. Но очите му бяха отворени и се взираха в лицето на Крис.

— Прости ми, Кристофър, защото аз съгреших — промълви той.

Крис повдигна главата му от пода.

— От деветнайсет години не съм се изповядвал. Деветнайсет години отвръщах очи от лика на Бога. Нямаше да мога да понеса неговия взор заради онова, което сторих в своето безумие, породено от ревност и гняв. Аз убих моята жена, Селест. — Въздишката му премина в разкъсваща кашлица. — Това е. Най-сетне го казах. Сега опростен ли съм, Кристофър?

— Аз…

— Крис? — обади се Сутан. — Добре ли си?

— Да.

— А баща ми?

— Той е при мен.

Крис я чу да се приближава и отвори уста, за да й каже отново да остане на мястото си, но разбра, че е безполезно. След миг тя премина между електрическите табла и се озова до него. Ужасените й очи преминаха от неговото лице към простряното тяло на баща й.

— Боже мой! Какво се е случило?

— Баща ти смяташе, че все още има власт над Трангх. Оказа се, че греши. — Той чувстваше топлината й, копнеше да я прегърне, да я притисне до себе си.

Погледът й се спря върху лицето на Воже.

— Възможно ли е да не те познавам — каза тя, — и все пак да си мой баща? — Към кого ли отправяше въпроса си, запита се Крис.

На устните на Воже се появи усмивка.

— Баща — каза той с угасващ глас. — Това е всичко, което исках.

„Разбира се, това беше лъжа“, помисли си Крис. Целият живот на този човек го доказваше. Или може би беше тъкмо обратното? Може би Воже бе приел нова същност така, както някои приемат нова вяра? През целия си живот той се е осланял на Бога да го направлява в неговия път. По същия начин е вярвал и в хората, но е бил измамен от тяхната по-низка природа. Това го е накарало да се разочарова от човешкия род и да започне да вижда във всички, включително и в жена си, и дъщеря си, единствено инструменти за постигане на своите цели. И ако в предсмъртния си час го бе прозрял, то това положително беше някакво изкупление.

— Той е мъртъв, Сутан — каза Крис, като склопи очите на Воже.

— А Трангх?

— Някъде е в този лабиринт. Само Бог знае къде.

— Точно така — каза Сийв. — Спотайвай се. Крий се като шибана мишка. — Пред очите му беше образът на Шугър, слабото й тяло, вцепенено върху мръсния сламеник, с вътрешности, попарени от опустошението на войната. — Но твоята неподвижност няма да те спаси, нито пък думите ти. Все ми е едно дали се разкайваш за това, което си сторил, или не. — Продължаваше да се промъква напред, сред смесица от вода, масло и пот. — Можеш да избягаш само ако минеш през мен, Трангх. — Плъховете с писък се разбягваха пред него. — Копеле. Шибан кучи син. Ти уби Дом. Уби един свещеник. Божи служител, който никога не е желал зло на когото и да било. Сега можеш да се молиш за прошка до второто пришествие и пак няма да я получиш. Разбираш ли ме?

— Да. Мисля, че те разбирам. Виждал съм те в джунглата. Ти си непреклонен. Магьосника се боеше от теб почти толкова, колкото и от Тери Хей.

— Това само идва да ти покаже — каза Сийв, докато заобикаляше ръждясалото коляно на една масивна тръба, — колко много грешиш. — Тери е мъртъв, а аз съм все още жив.