Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Той си послужи с „джуру“, ударите на своята дисциплина, но или бе изгубил част от силата си при катастрофата, или не помнеше в кои части на тялото се прилагат.

Върху него се сипеше порой от тежки удари с две ръце в областта на главата и гърдите. Усещаше болка, концентрираше се да я потисне, само за да я почувства отново на друго място в тялото си. В устата му имаше вкус на кръв и му се струваше, че е изгубил зрението в едното си око.

Той отвръщаше, доколкото можеше, целейки се със стегнатите си пръсти в слънчевия сплит на Дансър, с ръбовете на дланите си в ребрата му, със свитите си кокалчета — в челото и ушите му. Нищо нямаше ефект. Болката не спираше, разширяваше се.

И тогава, изниквайки сякаш от тучната маса на новооткритото му отчаяние, дойдоха думите на неговия учител по „пенджак-силат“: „Когато стигнеш до края, трябва да се върнеш там, откъдето си започнал. Усиленото обучение по самата си природа отрича инстинкта — човек трябва да държи в главата си толкова много принципи! Накрая ти трябва да оставиш принципите да се разтворят в първичната река на твоите инстинкти.“

Именно по този начин Трангх успя да съхрани живота си: обърна се назад и използва първия „джуру“ на който го бяха научили: затворения в камък феникс.

Тялото му се повдигна и, подобно на нападаща кобра, коравата като гранит длан на дясната му ръка се стовари над бъбреците на Сийв с такава ослепителна скорост, че той дори не успя да извика.

Сийв само смътно разбра, че нещо се е случило, когато, внезапно останали без сили, мишците му се отпуснаха и сивота, подобна на утринна мъгла, изпълни съзнанието му.

Ноктите му продължиха немощно да дращят местата, където пръстите му се бяха впили в плътта на Трангх. Безумното упорство не го напусна, дори когато го погълна болка, по-ужасна от която не бе изпитвал никога досега. Духът му се приближаваше до усмихващото се лице на Доминик. Една ръка — тази на Доминик или на Бога — се протягаше към него, с разтворена длан, леко присвити пръсти. Той посегна да я улови и потъна в мрак.

— Ето там — каза Крис, като посочи през хаоса от тръби. — Виждам го.

— Сийв!

Сутан беше права. Сега и Крис видя преплетените тела на Сийв и Трангх. После виетнамецът се раздвижи, вдигна глава и се озърна. Забеляза Крис и погледите им се сключиха.

— Той е тежко ранен — каза Трангх, като се обръщаше само към него. — Може и да е мъртъв.

Крис трябваше да спре Сутан да не се затича натам. Беше видял нещо в очите на Трангх, нещо ужасяващо, което го накара да застане нащрек.

— Не отивай там!

Сутан го изгледа.

— Ами Сийв! Той може да е…

— Прави каквото ти казвам! — изкрещя Крис. — Искам да се махнеш от тук.

— Но…

— Веднага!

— Крис, аз не мога да те оставя — нито пък него.

— Слушай — каза той, като я сграбчи за раменете. — Ако сега се доближиш до Трангх, той ще те убие.

— Ами ти…?

— На мен няма да ми стори нищо. — Крис съвсем не бе уверен в това. Той подозираше нещо — но какво? Че Трангх не ще поиска да прекъсне връзката помежду им? Ами ако само той, Крис, бе онзи, който чувстваше тази връзка?

Сутан беше много уплашена.

— Как така? Откъде знаеш?

— Просто ми повярвай, Сутан, и ще се измъкнем от всичко това. Иначе…

Тя кимна.

— Добре. Но няма да си тръгна. Оставам тук, на това място. — Тя погледна надолу към тялото на баща си, след това, навеждайки се над неподвижните му гърди, целуна силно Крис по устните. — Ще те чакам.

— Каквото и да правиш — предупреди я той, — недей да идваш след мен.

После бавно се изправи. Краката го боляха от дългото коленичене. Очите му внимателно наблюдаваха Трангх.

— Идвам при теб — каза той. — Искам да видя как е Сийв.

— Ти не търсиш мен — рече Трангх. — Нужен ти е Магьосника. Той загина при катастрофата.

— Каква катастрофа?

— Блъснах БМВ-то в портите на Люксембургските градини. — Трангх имаше доста замаян вид… — Той проби предното стъкло.

Крис изпита чувство на огромно облекчение: Гейбъл беше мъртъв. Но в същото време остро съзнаваше, че Трангх е способен да угаси живота му само с едно замахване на ръката си. От страх сърцето биеше сякаш в самото му гърло. Той потисна гаденето и събра целия си кураж.

— Искам само да видя как е Сийв.

Трангх много добре схвана лъжата и за момент се зачуди как да постъпи. Кристофър вече можеше да докосне гърба на Сийв, което означаваше, че се намира в обсега на удара му. Трангх знаеше, че трябва да го спре, но продължаваше да го гледа как напредва, без да предприеме нищо. Не можеше да откъсне взора си от неговите очи, дори и тогава, когато Кристофър посегна да сложи ръка върху тялото на Сийв и вместо това срещна крака на виетнамеца.