Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Куршумите затропаха по обшивката с яростна интензивност, сякаш навън се беше разразила буря с градушка.

— По дяволите! — изръмжа Тори, разбута спътниците си и насочи лъча на фенерчето към малък люк, очертал се на тавана на товарния отсек. Нямаше време да си играе с ключалката. Извади револвера, прицели се и натисна спусъка. Капакът отскочи, товарното отделение се изпълни с електрическа светлина. Тори подскочи и изчезна в процепа, Ръсел и Естильо я последваха.

Затичаха към кабината. Самолетът беше празен и тя отправи кратка благодарност към Бога за този късмет. Хвърли се на пилотското място и започна да включва навигационните уреди.

— Не съм сигурна дали ще излетим — промърмори, без да се обръща конкретно към никого. — Но вдигнем ли се във въздуха, всичко ще бъде наред…

Ръсел зае мястото на втория пилот и започна проверка на предстартовия списък. Моторите равномерно забоботиха. Всичко изглеждаше наред, проблем създаваше единствено стрелбата на войниците отвън.

— Тръгвай! — нареди Ръсел, без да отделя поглед от контролните уреди. Тежкото туловище се размърда, самолетът тромаво се отлепи от мястото си и се насочи към пистата. Ръсел добави газ, стабилизира оборотите и започна да придърпва командния лост. Тори правеше същото. Машината подскочи и колелата й се отлепиха от пистата. Набра височина й направи лек завой. Далеч долу остана liano negro със своя чудовищен кокаинов град, неизвестния, но могъщ и коварен враг, съумял да организира умната контрабанда, наречена „мека опаковка“…

Москва, Звездното градче, Архангелское, Токио

Следващата среща на Ирина с Наташа Маякова беше лице в лице. Наташа имаше собствена школа за актьорско майсторство, в която работеха четирима инструктори, а самата тя водеше занятия един път седмично. Ирина се записа именно в нейната група.

Естествено, трябваше да се подложи на първоначално прослушване. Но това не й създаде особени проблеми, тъй като постоянното балансиране между Валери и Марс неусетно я беше превърнало в актриса, при това доста добра. Откри, че не изпитва сценична треска. Избра откъс от „Три сестри“ на Чехов — това й се струваше особено подходящо за случая. Вероятно беше чела добре, тъй като на следващия ден я уведомиха, че е приета в класа на Маякова.

Групата се състоеше от шест жени. Събираха се в една прашна задна стаичка на новия Московски театър, който Ирина харесваше далеч по-малко от стария.

Записа се под друго име, разбира се. Целта й беше да разкрие естеството на отношенията между Валери и Наташа Маякова, а след това да го използва срещу него и да измъкне информацията за „Бялата звезда“, от която се нуждаеше Марс. В групата се представи като Катя Бороская, а Марс с удоволствие й предостави фалшивите документи, необходими за записването. Не я попита защо са й необходими тези документи, а и тя не му каза. Все още беше много рано.

— Искам да се чувстваш като свободен агент — подхвърли й той. — Имам ти пълно доверие.

На първата лекция Наташа Маякова им каза, че този клас не би бил възможен без перестройката. Каза го с гордостта на момиченце, на което са разрешили да закъснее чак до полунощ. Ирина намери думите й за противно наивни и дори опасни.

— Тук ще изучаваме творчеството на известни американски драматурзи като например Едуард Олби — продължи Наташа. — Избрах него, тъй като в пиесите „Малката Алис“ и „Деликатно равновесие“ ясно се усеща влиянието на Чехов. Екзистенциалистичният ужас на героите на Олби се доближава до онова отчаяние, което присъства в „Три сестри“ и „Вишнева градина“. И двамата прекрасно владеят динамиката на инерцията, магическото й влияние върху публиката.

Наташа поиска от ученичките си сами да извършат „студения прочит“, после добави:

— Предпочитам този метод, тъй като възнамерявам да ви хвърля в дълбоката вода без никакво предупреждение…

Избра две от тях да четат откъси от „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, едната се оказа Ирина. Падна й се ролята на Марта — същата, която беше гледала в един малък авангарден театър на Кеймбридж, при това в изпълнение на Елизабет Тейлър. Спомни си как седеше в затъмнения салон сред американските студенти, а душата й се изпълваше с невероятното чувство за пълна свобода… Усети миризмата на пресни пуканки, отново изпита чувството, че плува гола в кристалните води на планинско езеро… После пред очите й се появи изразителното лице на Елизабет Тейлър, реалността се стопи и стана далечна, далечна…