Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Шофьорът я видя и рязко завъртя волана. Джипът се заклати, гумите му се повдигнаха от земята. Гранатата избухна точно когато се връщаха обратно върху чакъла. Попадението беше в предната част, между калника и капака на мотора. Блесна ослепителна зеленикава светлина, тътенът на експлозията беше оглушителен. Джипът се обърна с колелата нагоре и избухна в пламъци. Секунда по-късно се взривиха амунициите в него, във въздуха захвърчаха метални отломъци. Приведена към земята, Тори затича на зигзаг по посока на пистата и почти връхлетя върху двама войници, които бяха заобиколили лабораторията и тичаха към самолета от противоположната посока.

Единият заби приклада на картечния си пистолет в челюстта й, другият ловко я препъна. Тори се просна на земята, тежък ботуш потъна в корема й. Превита на две, тя отчаяно се бореше да поеме въздух и да възстанови равновесието си.

Нов ритник я просна по гръб, единият от войниците опря дулото на автомата си в слепоочието й. Потта му капеше върху лицето и очите й, вонеше на барут и отдавна немито мъжко тяло.

Устата му се разтегна в жестока усмивка, тя ясно видя дупките на извадени зъби.

— Adios, puta — изръмжа войникът.

Тори чу трясъка на автомата и неволно се сгърчи. Миг по-късно отвори очи, удивена, че все още е жива. Върху лицето на войника беше застинало учудено изражение, кръв капеше от малката дупчица в челото му. Тялото му политна и падна възнак, но Тори нямаше време да го проследи, тъй като вече се търкаляше със смайваща бързина към втория войник, започнал да вдига картечния си пистолет.

Армейският нож се озова в ръцете й, описа къс полукръг и потъна дълбоко в корема на врага. Онзи нададе дрезгав вик и се отпусна на колене, куршумите от оръжието му пронизаха въздуха.

Но животът все още не го беше напуснал, силите — също. Юмрукът му се стовари в скулата на Тори с такава сила, че пред очите й заиграха звезди. Стиснала зъби, тя рязко завъртя ножа в раната. Втори удар я улучи в областта на бъбреците, силите започнаха да я напускат. С последно усилие на волята легна върху дръжката и рязко разпра корема на врага.

Секунда по-късно се появи Ръсел. Дулото на револвера 45-и калибър почти докосна слепоочието на войника. Разнесе се изстрел, после Тори усети как здравите му ръце я изправят.

— Добре ли си?

Тя мълчаливо кимна, после на устните й се появи бледа усмивка:

— Чудесен изстрел… Точно между очите…

За известно време беше принудена да се опира на него, после тичането премахна вцепеняващата болка в главата и корема. Челюстта я болеше ужасно от съприкосновението с приклада на картечния пистолет.

Настигнаха Естильо точно в началото на пистата. Двумоторният самолет изглеждаше съвсем близо, на една ръка разстояние. Понесоха се към него.

Точно когато Тори реши, че са отървали кожата, на пистата зад гърба им се появи втори джип. Полетя след тях с пълна скорост, сърдито залаяха автомати.

— Оттатък! — изкрещя Естильо. — Ще използваме прикритието на самолета!

Пъхнаха се под крилото, почти в същия миг забелязаха веригата войници, която отрязваше бягството им откъм южния край на пистата. Бяха в капан.

— Самолетът е единствената ни надежда — промърмори Естильо. — Трябва да проникнем вътре!

— Стълбичката е от другата страна — извика Ръсел. — Опитаме ли се да я използваме, онези автомати ще ни разкъсат на парчета!

— Естильо е прав — обади се Тори. — Не успеем ли да вдигнем тази машина във въздуха, с нас е свършено! — провери пълнителя на узито в ръцете си и кратко заповяда: — Сменете пълнителите! Трябва да сме сигурни, че разполагаме с достатъчно огнева мощ! — Очите й опипаха лицата на двамата мъже, сивкави под светлината на йодните прожектори. — Окей, да тръгваме!

Започнаха да стрелят още преди да изскочат от другата страна на лъскавия самолетен корем. Джипът беше по-близо, отколкото очакваха, до ушите им долетя пукането на карабините, което идваше от веригата войници в южния край на пистата.

— Никога няма да успеем да изправим тази стълбичка! — отчаяно извика Ръсел.

Тори светкавично прецени, че има право.

— От тук! — изкрещя тя и се понесе към отворения люк на товарния отсек.

Ръсел сграбчи Естильо и го блъсна към отвора, през това време Тори се обърна и пусна дълъг ред срещу връхлитащия джип. Ясно видя как един от войниците вътре извика и се люшна назад. Продължи да стреля, докато се увери, че и Ръсел е във вътрешността на самолета. После пусна един последен ред, скочи след него и затръшна вратичката.