Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

В крайна сметка успях да настроя близнаците един срещу друг. Толкова сполучливо, че разруших всичко, което ги свързваше — кръвна връзка, взаимна любов… Враждата им беше толкова дълбока, че продължи през остатъка от живота им. Вече възрастни хора, те станаха заклети врагове в бизнеса, правеха всичко възможно взаимно да се унищожат.

Естильо млъкна, тишината на джунглата се нарушаваше единствено от почукването на водните капки върху влажната земя, жуженето на насекомите и далечния призивен зов на неизвестен звяр.

Тори се запита защо Естильо й разказа тази мрачна история. Измина доста време, преди да разбере, че котето е било само символ… Олицетворение на всичко, което топли човешката душа: вярност, приятелство, обич… В главата й изплува споменът от последния разговор помежду им — когато го потърси от централата на „Алеята“. И веднага разбра, че по този начин Естильо изразява мъката си от загубата на Ариел Соларес, очевидно един от най-близките му приятели…

Над Liano negro се спусна непрогледна нощ. Нямаше луна, мракът се разпръскваше единствено от мощните прожектори на секретния обект. Ослепителната бяла светлина изглеждаше странна, особено когато беше наблюдавана от абсолютния мрак на джунглата. В нейния кръг цветове липсваха — всичко беше бяло или черно като нощта…

Ръсел придружи Тори по пътя към складовете.

— Не съм убеден, че идеята ти е добра — загрижено промърмори той.

— Това е без значение — отвърна Тори и приклекна до един варел с ацетон.

— Забравяш, че аз командвам операцията! — троснато рече той.

— Нищо не командваш! — сряза го Тори. — Ако искаш да се правиш на началник — моля, заповядай! Но те предупреждавам, че си напълно лишен от подчинени!

Кратка пауза, после той приклекна до нея.

— Все още съм на мнение, че идеята ти е безкрайно опасна — напрегнато прошепна той. — Има вероятност всички да загинем!

— Такава вероятност имаше и по време на полета — поклати глава Тори. — Достатъчна беше дори и най-малка грешка от страна на пилота, който ни отпусна Круз… Номерът е да не допускаме никакви грешки… — в ръката й се появи навит на руло канап. — Срежи го, ако обичаш…

Ръсел се подчини, а Тори натопи отрязания край в ацетона. После започна да развива кълбото и се насочи към следващия варел, пълен с етер. Отвори капака, пусна част от канапа вътре и бавно започна да се отдалечава, размотавайки кълбото след себе си.

— Готов ли си?

— Не бих казал — промърмори Ръсел, докато тя щракаше запалката под края на подгизналия канап. После двамата скочиха на крака и побързаха да се отдалечат.

Верижните експлозии отекнаха двадесетина секунда по-късно. В периметъра настана истински хаос — крещяха хора, джипове свиреха с гумите си.

Стиснали автоматите „Узи“ в ръце, тримата тичаха към лабораторията. Не се наложи да стрелят, тъй като в суматохата никой не им обърна внимание. Но това беше само временно. Грохотът на взривовете без съмнение щеше да докара тук всички онези войници, които зяпаха „Апокалипсис сега“ на близката полянка, а командирите им положително щяха да започнат внимателно претърсване на обекта веднага след като потушат възникналия пожар.

Тори прецени, че разполагат с пет минути. Може би и повече, но да се разчита на това, означаваше да се подложат на прекалено голяма опасност.

Атаката срещу лабораторията беше стремителна, истински тайфун. Вратата отскочи от пантите си, скорострелните откоси на узитата пометоха неуверената съпротива на шестимата пазачи, повечето от които бяха мъртви още преди да натиснат спусъка на автоматите си. Десетината лаборанти с вдигнати ръце уплашено се скупчиха в далечния ъгъл, вонята на химикали беше нетърпима, въпреки лишените от стъкла прозорци.

Тори остави Естильо да охранява лаборантите, а двамата с Ръсел се втурнаха между широките работни маси, отрупани с колби и епруветки. Сред тях доминираха дълбоки поцинковани кофи, препълнени с гъста, подобна на желе субстанция. Това беше суровият кокаин, извлечен от дълго врялата суровина в огромните метални казани, издигащи се току зад прозорците.

На една от масите имаше пластмасови торбички, пълни със стрит на прах, рафиниран кокаин.

— Тук има нещо странно — озадачено промълви Тори.

В същия момент се приближи Естильо, автоматът в ръцете му продължаваше да е насочен към лаборантите до стената.

— Успя ли да хвърлиш едно око на пазачите? — подвикна той.

— Нямах време — поклати глава Тори.