Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Господин Слейд — склони глава Хитасура. — Надявам се да ми простите за стриктните мерки за сигурност, но те са неразделна част от живота ми, особено напоследък…

— Какво се е случило? — погледна го разтревожено Тори.

Хитасура се облегна назад и сплете ръце на корема си.

— Не зная откъде да започна, Тори-сан — въздъхна той. — Имам чувството, че се подготвя нова война… Дано да се лъжа, но… — очите му бавно се заковаха в лицето й. — Брат ми е мъртъв…

— Как стана това?

— Убиха го — въздъхна Хитасура. — Не зная нищо повече. Станало е малко след полунощ. Нахлули са в апартамента му… Някои вещи липсват, но грабежът като мотив е изключен. Не са докоснали нито парите, нито скъпоценностите му.

— Имаш ли някаква идея за извършителите? — попита Тори.

— Нищо окончателно — поклати глава оябунът. Болка прозираше в погледа на тъмните му очи, в напрегнатото изражение на лицето му. — Вчера сутринта пък някаква жена хвърлила преподавателя на брат ми от моста Нихонбаши… Той беше професор в университета, на име Гийн… Учеше брат ми на специални кодове за дешифровка…

— Кой стои зад убийството на Гийн? — попита Тори. — Може би Фукуда?

— Може би — кимна Хитасура. — Фукуда работи за Големия Езо, основния ми враг… Същевременно обаче имаме сигурни доказателства, че по време на убийството Фукуда е била на другия край на града…

— Втора жена убиец? — изгледа го продължително Тори. — Коя може да е тя?

— Идваш точно навреме, Тори-сан — промълви с блеснали очи оябунът. — Вече съм вдигнал на крак всичките си хора и скоро ще открием неизвестната жена!

— Имаме резултат! — подхвърли Хитасура, притиснал мобифона до ухото си.

— Как? — изгледа го Тори. — Нали не разполагаш с описание на жената, която е ликвидирала Гийн? И нищо не доказва, че тя е свързана с убийството на брат ти?

— Засякохме Фукуда — отвърна оябунът. — Тя знае всичко, остава да я принудим да говори…

— Каква е тази Фукуда, която постоянно споменавате? — намеси се Ръсел. — Нима наистина е жена убиец, която действа за Якудза?

— Точно така — отвърна Тори.

Микробусът продължаваше пътя си из улиците на Токио. Хитасура не изпускаше мобифона, по който информацията за претърсването на града пристигаше като пълноводен поток.

— Не съм знаел, че Якудза прибягва до помощта на жени — поклати глава Ръсел.

— Така е — съгласи се Тори. — Но Фукуда е изключение.

— Това до голяма степен е вярно — обади се Хитасура, временно прекратил телефонните разговори. — Фукуда е жена, която… хм… е успяла да си извоюва мястото сред Якудза.

— При това насилствено — намръщено добави Тори. — С кръв и жестокост е обърнала вниманието на оябуните върху себе си…

— Само на някои — поправи я Хитасура. — Много оябуни не биха я приели за нищо на света.

— Въпреки че върши работата си далеч по-добре от мъж…

Хитасура се намръщи при забележката й, после изведнъж избухна в смях.

— Тори-сан също е изключение — уточни той. — Никога не бих си позволил да я подценя заради пола й… — каза го така, сякаш очакваше поздравления за откритието си.

— Ако разбирам правилно мисълта на Хитасура-сан, той е убеден, че всяка жена убиец в този град би трябвало да е обучена от Фукуда — поясни Тори. — Следователно ключът на загадката е именно в нея…

— Чакайте малко — рече Ръсел и огледа лицата на събеседниците си с нарастващо внимание. — Какво ви кара да сте уверени, че тази висококвалифицирана професионалистка ще сподели тайните си с вас, дори и да я заловите?

Хитасура хвърли бърз поглед към Тори.

— Какво пропускам? — настоя Ръсел. Хитасура мълчаливо му обърна гръб и той рязко се завъртя. — Тори?

Тя мълчаливо взе ръката му и я положи върху лявото си бедро. Необичаен жест, натежал от спомена за срещата им в библиотеката на бащиния дом, когато беше дошъл да я повика на работа… Тогава той сам я беше докоснал по бедрото: „Как се чувстваш?“ Във въпроса му имаше и намек за неясното бъдеще; примитивен, но многозначителен, натежал от вълнение…

— Фукуда ти е счупила крака, така ли?

Въпросът беше зададен почти шепнешком, но Тори се намръщи и затвори очи, сякаш ослепена от режещата синкаво-бяла светлина на експлозията в тунела на метрото. Експлозия, която прогори веждите и косъмчетата по ръцете й; която отново я накара да изпита неприятното чувство, че не пада, а се носи във въздуха… Там долу, в мрачната дупка, прокопана далеч под токийските улици… За миг не усети нищо, после взривната вълна я поде като перце, шокът изчезна и на негово място дойде болката — остра, пареща, нетърпима… Тялото й натежа като олово и се стовари върху релсите — две сребърни нишки, намазани с нещо мазно и гадно; нещо, което изсмукваше силите й… После над нея се появи тържествуващото лице на Фукуда, ехото на тунела усили гласа й, придаде особена тежест на думите й: „Казах ти да не ми се пречкаш, но нямаше кой да ме чуе. Отне ми нещо, което беше твърде скъпо за мен. Сега ще платиш с живота си… — гласът прекъсна, задавен от гняв. — Заложила си на погрешния кон, драга! Рано или късно ще премахнем Хитасура — точно както премахнахме и теб! Няма да ни е много трудно, повярвай ми!“