Ерик Лустбадер: Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Съществен принос за това състояние имаше и дребничкият, но изключително пъргав сенсей, чиито движения бяха толкова трудни за отгатване, колкото и намеренията му.

— За човек от Запада това състояние е най-трудното — обясни й той, когато Тори успешно се справи с четвъртата степен на обучението. — В забележката ми няма дори капчица расизъм, тя просто отговаря на истината. Знаеш ли, ние, японците, се стремим към неочакваното и разнообразието напълно естествено, то е част от нашата същност. Ние се плашим от солидната неподвижност на природата, вероятно по тази причина сме обожествили предмети и животни… Като например Богинята лисица… Тя е измислена именно за да поддържа страха ни вечно жив…

— Но защо тогава ви е всичко това? — беше попитала Тори, махнала с ръка към безупречно поддържаната градина. — Вие винаги се намирате в обкръжението на природата… Не разбирам, сенсей…

— Погледни още веднъж тази градина, моля те — отвърна с усмивка сенсеят. — Нима тя олицетворява природата? Горите на Йошино, сред които бродим — това е природата… Върховете на планините, които покоряваме — това е природата… Но тази градина? Не! Тя е продукт на моето въображение. Всичко в нея е изкуствено, поддържано в желаното състояние от човешка ръка. Тази градина е такава, каквато желая да я виждам, нищо повече. Съвсем различна от природата…

Перфектно създадената градина се слива с природата, Тори-сан. Но перфектна градина няма и не може да има. Цял живот се стремим към нея, но ако я създадем, резултатът ще бъде страшен — ще се окаже, че сме изгубили контрол над нея…

Външна фасада и чувство за контрол — ето ги принципите, върху които се градят японските градини. Един микрокосмос на самата японска култура. За него си мислеше Тори в онази бурна нощ, когато двамата с Грег се впуснаха в живота на Токио. Един микрокосмос, от който й беше дошло до гуша…

Сакето се оказа добър лек срещу казармената дисциплина. Послушникът изпитва нужда от нещо силно, за да забрави строгите правила на живота, който води… А Тори и Грег бяха именно това — послушници. Тя беше избрала самурайската религия на миналото; той — научната религия на бъдещето. И се срещнаха тук в точно определен момент, сред неоновите пожари на токийската нощ, в примитивната джунгла на най-цивилизования град на света, омагьосани от мига, който сами си създаваха…

Така си мислеше Тори, докато влизаха в едно заведение, носещо името „Изстискан лимон“. Намираше се в центъра на Шинжуку и представляваше нещо като „акачочин“, но не съвсем. Работеше цяла нощ, претъпкано до отказ, въпреки безбожните цени.

До момента бяха погълнали около два литра саке. Тори имаше чувството, че през жилите й тече електрически ток. Очите на Грег бяха мътни, русата му коса — овлажняла от пот.

— Страхотно! — извика той, докато просторният, ярко осветен асансьор ги сваляше към главния салон на „Изстискания лимон“. — Няма да мръдна от тук! — винаги беше склонен да прави прекалено емоционални изявления — вероятно това беше наследство от театралниченето на майка им.

Дадоха им маса на горното ниво, което се извиваше като балкон в театър над дансинга долу. Осветлението се състоеше от сини и жълти неонови тръби, които покриваха всичко: пода и масите, парапетите и стъпалата… Таванът беше превърнат в гигантски екран, върху който се прожектираха фантастични „оригами“ — разноцветните японски цветосъчетания, разтварящи се като вълшебни цветя. Още една изява на вечното японско желание да се постави природата под контрол…

Изпиха по едно саке, поръчаха отново. „Хевън 17“ пееха „Пристъп на фашистка радост“, тътенът на мощната уредба ги удряше направо в стомаха. В един момент Тори усети, че вниманието на Грег е насочено другаде, вдигна глава и проследи погледа му. Очите му бяха заковани върху гъвкавото тяло на висока млада жена, която изглеждаше екзотично на фона на разноцветните „оригами“.

— Я виж, я виж! — промърмори той и се плъзна от стола още преди Тори да го спре. „Господи, това тук е Япония“, тревожно потръпна тя. Но брат й очевидно нямаше представа къде се намира, особено след количеството погълнат алкохол.

— По дяволите, Грег!

Той изобщо не я чу и продължи да си пробива път към стройната млада жена, която извиваше снага на претъпкания дансинг. А Тори направи опит за оценка на обстановката. Намираха се в заведение, в което търговците на наркотици и сутеньорите са най-благопристойната публика. От няколко места беше чувала, че в „Изстискания лимон“ се събират различни по калибър гангстери якудза.