Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Но той не се възползва от благоприятния момент — нещо, което не е типично за характера му. На практика постъпи по коренно противоположен начин. Прояви загриженост, разбиране, внимание… Качества, които решително липсваха на онзи Ръсел Слейд, когото Тори познаваше.

Дълбоко в себе си винаги беше изпитвала удоволствие да го вбесява. А от факта, че неортодоксалните й методи винаги носят успех, той отдавна би трябвало да види собствената си слабост. Ясно и отчетливо, като в огледало. Не стана така. Ръсел продължаваше да се опира на ината си, от това слабостта му ставаше още по-видима. Инициативата, контролът върху ситуацията… Две неща, които за него означаваха всичко.

Когато прекъсна всякакви връзки с „Алеята“, беше толкова огорчена и озлобена, че си обеща един ден да притисне Ръсел до стената и да организира лабораторен експеримент с маниакалния му стремеж към контрол.

Сегашната мисия й предлагаше отлична възможност да изпълни заканата си. Усетила, че Ръсел и Бърнард отчаяно искат да я върнат на оперативна работа, тя реши да приеме, за да накаже Ръсел. Бойното поле е най-добрата лаборатория, за която можеше да мечтае. Тук понятието „контрол“ се стопява, тук човек е изцяло под неочакваните удари на съдбата. Проблемът възникна, когато разбра, че тя самата е забравила колко изненади предлага всяка мисия. Изненади, които нито могат да се предвидят, нито да се овладеят…

Първата от тях беше предателството на Естильо. А втората — фактът, че на бойното поле Ръсел се оказа далеч по-умен и изобретателен, отколкото беше очаквала Тори. Принуди Бърнард Годуин да го включи в мисията с единствената цел да докаже, че Ръсел го бива само за бюрото в кабинета си, а едновременно с това да го унижи, да го накара да се върне в централата с подвита опашка… Но нещата се развиха в съвсем друга посока…

Започна да се впечатлява от него. Без да иска, бавно и незабележимо. Ръсел прояви завидно самообладание и опит — както в психологически аспект (в апартамента на Круз), така и във физически (акцията в цеха за производство на кокаин). Но най-силно я впечатли смелостта му да предизвика Круз, да излезе с голи ръце срещу огромния бик на онази арена…

„Господи, това не може да е истина, въздъхна в себе си тя, седнала спокойно насреща му зад масичката на кафенето в Ропонги. Изобщо не познавам този човек. Винаги съм го считала за свой съперник и враг. Кого обича повече Бърнард? Ръс или мен? Този въпрос възникна още в момента на появата на Ръсел в «Алеята». Най-важният за мен въпрос, а — убедена съм — и за него… Бърнард Годуин е нашият баща, ние го обожаваме, боричкаме се помежду си и крещим с пълна сила: избери мен, избери мен !“

Отправила поглед към мъжа насреща си, който спокойно отпиваше от чашката кафе за десет долара, Тори усети, че не може да го третира както досега — като съперник, който се стреми да я надхитри в сложните комбинации за спечелване влияние и авторитет в тайната правителствена служба, Бог знае защо наречена „Алеята“… „Би трябвало да мразя този човек, рече си тя. Нима не изпитвах към него дълбока ненавист? Особено в онзи миг, в който ме уволни? О, да, мразя го! Не, не го мразя… Не мога да го мразя! “

Потръпна, с огромно усилие на волята насочи мислите си в друга, по-безопасна посока…

Спомни си за един късен следобед в Градината на Диана. Лежеше отпусната до басейна, след час и половина изтощителни скокове от трамплина. Караше втората си година в колежа, а Грег беше второкурсник в университета, завърнал се у дома за великденските празници.

Лежеше по гръб и гледаше потъмняващото, сякаш гланцирано небе. Грег се беше изтегнал до нея, тя усещаше хладината на тялото му. Обичаше хладната му кожа, особено когато беше в близост до нейното вечно сгорещено тяло. Обичаше да наднича в очите му — сякаш надничаше в огледало и виждаше отражението на собствените си очи. Два чифта ясни ангелски очи…

В онзи следобед остана недоволна от тренировката, в очите й имаше сълзи на мъка и гняв.

— Какво има, Тор? — забеляза състоянието й Грег.

— Нищо.

— Плачеш за нищо, така ли? — изви вежди той. — Това е глупаво!

— Аз не съм глупачка!

— Зная.

Главата й се повдигна, в гласа й прозвуча свенливост:

— Нещо хич не ми върви с руския… Изглежда нямам способност да разбера този език…

— Не се предавай. За него е важно и двамата да знаем руски.

— Уф!

Не можеше да проумее защо баща й — човек, който по всякакъв начин демонстрира своята принадлежност към американското общество, продължава да държи на руските си корени. Именно той настоя Тори да се включи в курса по руски език, вместо да учи френски — последен вик на модата сред съученичките й. Курсът по руски посещаваха хлапаци с дебели вратове, които криеха пубертетските си пъпки зад слънчеви очила, направени от дъното на бутилки кока-кола. Тори ги мразеше с цялата си душа, мразеше и езика, който й се струваше напълно безсмислен. Беше убедена, че по-лесно ще научи марсиански, ако има такъв…