Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Контролно ли имахте? — попита Грег.

— Класно — въздъхна Тори. — Стана ми лошо, повърнах… Страхувам се, че нищо не съм направила…

— Трябва да влагаш душа — промърмори Грег и се изпъна под лъчите на залязващото слънце. — Когато влагаш душа, всичко е лесно…

— За теб може би…

— И за теб. Ние не сме толкова различни, колкото си мислиш…

— Но аз не разбирам нито думичка! — проплака тя. — Не пропускам нито едно упражнение, водя си записки като побъркана и пак нищо не разбирам!

— Може би е от учителя — рече Грег. — Кой ти преподава? — преди шест години беше завършил същия колеж и познаваше всички преподаватели.

— Брокър.

— Брокър е боклук — отсече категорично Грег. — Утре след часовете ще дойда да си поговоря с Боб Хейс, директора… Боб прекрасно знае, че Брокър не става за нищо. Най-добрият учител по руски е Питър Борачов. Ще те уредя в неговия курс…

— С това едва ли ще обикна гадния език! — тръсна глава Тори.

— Не ставай глупава. Езикът е страшно интересен, ще видиш!

— Наистина ли?

— Наистина.

Страхотно!

Неразрешимият проблем изведнъж беше решен. Такъв си е Грег, винаги има отговор…

Следобедът изведнъж натежа от величествена красота и спокойствие. Но не задълго. Грег се засмя, сграбчи я през кръста и двамата цопнаха в басейна. Потъваха все по-дълбоко, силните му ръце натискаха главата й. Въздухът излиташе от устата й на едри мехурчета, дробовете й пламнаха. Обзе я паника, ръцете и краката й разпениха водата, устата й се отвори за уплашен вик. Грег забеляза това, натискът на ръцете му отслабна, телата им най-сетне се устремиха нагоре, към въздуха и светлината…

— Престани! — истерично извика Тори. — Никога вече не прави така! — От гърдите й излитаха конвулсивни ридания, очите я засмъдяха от солените сълзи. Забелязала втренчения му поглед, тя направи опит да се овладее и троснато попита:

— Защо ме зяпаш?

— Искам да видя как се променя лицето ти — отвърна Грег.

— Как се променя лицето ми? — учуди се Тори и избърса с юмрук солените сълзи, бързо забравила страха и гнева. Това вече е сериозен разговор…

— Не мога да ти кажа, но мога да ти покажа — отвърна Грег, сложи ръката й върху главата си и добави: — Блъсни ме във водата и не ми позволявай да излизам на повърхността!

— Не ставай глупав, Грег! Защо да…

— Направи го, Тор! — прогърмя той с блеснали очи и тя неволно се подчини.

Натика главата му под водата, обхвана главата му с две ръце и натисна колкото може. Помнеше обстановката с поразителна яснота. Слънцето проблесна за последен път върху гладката повърхност, после изчезна зад далечните хълмове. Помпите в басейна вече бяха изключени, водата беше спокойна и кристалночиста. Очите й се насочиха към дълбокото — там, където потъваше брат й, там, където допреди малко се беше гърчила и самата тя, оплетена в хладните пипала на страха. „Що за експеримент е това, запита се тя. Може би Грег иска да провери колко време ще остане под водата?“ Обичаше да участва в експериментите му. Беше й приятно да бъде в екип с него — Тори и Грег срещу мама и татко… Обичаше да чувства подкрепата му във вечната борба срещу родителския деспотизъм…

Бяха сами в Градината на Диана, сами в хладната вода на басейна. Участваха в някакъв тайнствен процес, нещо като ритуал от древността, за който Тори нямаше дори понятие… Неизвестността усилваше вълнението й, имаше чувството, че Грег й оказва доверие като на възрастен човек, за сериозна работа. „За такива мигове си струва да бъда тероризирана от него“, щастливо си помисли тя.

Времето течеше. Повърхността на водата се успокои, неподвижността й се нарушаваше единствено от ситните мехурчета, които излитаха от устата на Грег. Тори усети желанието му да изплува, ритна с крака и усили натиска на ръцете си.

После от небето се стрелна тъмна сянка, черен като въглен кос докосна повърхността на водата, сякаш искаше да провери какво става под нея. „Господи, какво правя, с ужас се запита Тори. Натискам брат си под водата, без да съм сигурна, че има кислород в гърдите си!“ Тялото й се разтърси от страх, ръцете й рязко се дръпнаха от темето на Грег. В следващия момент се гмурна и го изтегли на повърхността.

Лицето му беше бяло като вар, очите — някак помътнели. Изглеждаше променен, вероятно от близостта със смъртта. Кръвта на Тори замръзна в жилите й.

— Ето, гледай! — промърмори Грег, хвана я за раменете и я обърна към себе си. — Такова беше твоето лице… Нямаше как да ти го опиша, но сега ти го показвам…