Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Татко ме изтика до ръба на площадката и насила ми наведе главата. Височината ми се стори огромна, особено с тези светлини по дъното на басейна. Зъбите ми затракаха, той се принуди да ме придържа…

— Гледай! — крещеше. — Единственият начин да се научиш да скачаш, е наистина да скачаш!

— Не искам! — дърпах се аз.

— Още си прекалено малък, за да знаеш какво искаш! — продължаваше да крещи той. — Прави каквото ти казвам!

После ме блъсна…

Раменете на Грег се разтърсиха при спомена, главата му клюмна:

— Господи, колко беше високо! Вятърът свиреше в ушите ми, светът се въртеше, въртеше… Стори ми се, че го зърнах за частица от секундата. Изправен на ръба на кулата, татко се усмихваше… Може би всичко беше плод на въображението ми, не зная… Линиите, изписани по дъното, летяха стремително насреща ми… Водата беше чиста и прозрачна, изведнъж ми се стори, че басейнът е празен… После се пльоснах по корем и въздухът напусна дробовете ми с болезнено свистене…

Татко ме извади. Бях се отпуснал като сварен макарон. Той ме удари няколко пъти по гърба, за да изплюя погълнатата вода… После отново се закатерихме нагоре… Стиснах зъби и скочих сам… След четвъртия опит изпитвах такива болки по цялото тяло, че изобщо не чувах инструкциите му…

Грег вдигна глава, очите му бяха потъмнели.

— Ето как се научих да скачам, Тори…

— Ужас! — потръпна тя. — Но как е възможно да заобичаш този спорт след подобно преживяване?

— И аз това се питам — унило отвърна той…

— Тори?

Гласът на Ръсел Слейд я върна във футуристичната обстановка на модерния Ропонги. Върху фасадата на отсрещната банка тичаха натрапчиви реклами, периодично заменяни от последните борсови новини.

— Къде беше през последните няколко минути?

— Аз… — все още замаяна от силата на спомените, Тори тръсна глава и направи опит да се върне в настоящето. — Мислех за хафния онова, което ни разказа Деке…

„Защо го лъжа, Господи“, безмълвно се укори тя, но въпреки това продължи:

— За всичките ужасни опасности, които чакат света, ако този материал попадне в ръцете на неподходящи хора…

— Няма смисъл да затъваме в кошмари — поклати глава Ръсел. — Далеч по-добре е да им попречим да станат действителност… Кой е крайният получател на хафния — това е въпросът… Дали Хитасура ще ни помогне?

— Да вървим да го питаме! — тръсна глава Тори.

Да получиш аудиенция от Хитасура беше толкова трудно, колкото и да откриеш съкровищата на Хеопсовата пирамида. Той беше изключително предпазлив човек, според някои мнения — дори параноик. Но това бяха мненията на враговете и завистниците му. Срещу Хитасура не беше извършен нито един атентат и това беше най-доброто доказателство за правилността на стратегията му.

Което обаче съвсем не означаваше, че този мъж бездейства. Тъкмо обратното — Хитасура се славеше като един от най-активните оябуни в Токио. Може би младостта го подтикваше да върши всичко сам, да не разчита прекалено много на помощниците си. Но тактиката му се оказа правилна. За трите години като шеф на фамилията беше екзекутирал двама от своите заместници. Просто защото бяха по-верни на пачките с йени, отколкото на шефа си…

Тори се запозна с него преди десет години, веднага след инцидента в „Изстискания лимон“. Двамата с Грег бяха принудени да минат в нелегалност, тъй като бандата на онзи с демона на китката ги търсеше, за да отмъсти за смъртта му. Оказа се, че тази банда принадлежи към фамилния клан на Якудза, който е основен съперник на клана на Хитасура. По онова време младежът все още не беше оябун, но въпреки това уреди нещата и взе американците под своя закрила.

Няколко години по-късно сестрата на Хитасура беше отвлечена от същия клан, но без връзка със споменатото „гири“: скриха я в публичен дом с европейки, вероятно преценили, че това е последното място на света, в което младши оябун би се досетил да я търси. Но тук се намеси Тори. Успяла да проникне в самото свърталище на вражеския клан, тя не само освободи момичето, но и уби четирима от най-опитните бойци. Получи тежка рана в лявото рамо и се оттегли на лечение. Хитасура я посети и тържествено се закле да й бъде приятел и закрилник до края на живота си. Беше й дълбоко задължен, изпитваше към нея силно и властно „гири“, което никога не би могъл да изплати…

Тори направи половин дузина телефонни обаждания, всяко от различен уличен апарат. Едва при последното от тях получи отговора, който й трябваше.