Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Наведе се, развърза връзките на обувките от кръста си и започна да се обува. Подът на помещението беше задръстен със строителни отпадъци, от дълбоки дупки в бетона стърчаха снопове кабели.

Започна да се придвижва напред, като старателно заобикаляше дупките. Скоро стигна до далечния край на „кинжито“, където имаше жълто-червена бариера. Зад нея се виждаше огромно колело с гаражни клетки, което след пускането на съответната монета автоматически се завърта и предлага достъп до колата на клиента.

Обърна се и тръгна назад. От Фукуда нямаше следа. Огледа внимателно цялата покрита площ, после се върна при металната въртележка и започна да се катери по стоманената конструкция. Отвъд огромните зеленикави стъкла се появи величествената панорама на Токио, сякаш нарисувана от гениален художник и вкарана в кристална топка.

Тори непрекъснато се оглеждаше, но Фукуда не се виждаше никъде. Инстинктивно почувствала, че не бива да се задържа на едно място, тя започна да се мести от клетка на клетка. Не беше трудно, тъй като металната конструкция предлагаше множество удобства за подобен вид упражнения.

„За да победи врага, човек не трябва да разкрива своите позиции“, пишеше Сун Тцу.

„Явно Фукуда добре е усвоила този урок, рече си Тори. Поне засега. Върти ме в кръг, нагоре и надолу… Защо?“ Очите й се насочиха надолу, през сложната метална конструкция на многоетажната въртележка, към подземието на пирамидалната конструкция…

Бум! Главата й рязко се завъртя по посока на звука, очите й за миг уловиха ухиленото лице на Фукуда в централната част на въртележката — там, където се намираше машинното отделение. После вниманието й беше привлечено от някаква черна топка, която се носеше право срещу нея, от задната й част се точеше огнена диря. Светкавично прецени, че това по всяка вероятност е едно от хитроумните изобретения на японката, което с положителност ще експлодира в клетката.

Нямаше време да се изкачва нагоре, затова Тори се приведе напред и скочи в клетката на долното ниво. Но конструкцията се завъртя и тя отново се оказа лице в лице с Фукуда.

Бум! Сферата над главата й избухна в ярки пламъци, но към лицето й вече летеше друга.

Нов скок, едно ниво по-долу.

Бум! Втората сфера се взриви, тялото й полетя още надолу. Изведнъж разбра как се е чувствал Сизиф, когато камъните са се търкаляли обратно от върха на планината…

Тялото й рязко промени движението си и се насочи към един от огромните стъклени панели. Поредната експлозия опърли лицето й, краката й се свиха към корема, после рязко се стрелнаха напред. Стъклото се пръсна, ръцете й механично посегнаха към металната рамка. Остри късове се забиха в дланите й, но тя увисна на рамката, успяла да неутрализира инерцията на скока. Рукна кръв и започна да се стича по китките й. Зъбите й проскърцаха от болка.

Озова се сама в нощта, увиснала в горния край на пирамидата „Кинжито“. Лек ветрец разхлади пламналите й бузи, пред очите й блесна панорамата на Токио, този път жива и реална, запълнена с обичайните шумове на големия град.

Въпреки болката, в душата й се промъкна облекчение. Все пак успя да се отърве от планината на Сизиф, към която я беше тласнала Фукуда.

Не погледна надолу, не искаше да знае колко високо се намира, на какво разстояние е тротоарът под краката й. Едновременно с това усети нарастващия натиск върху раменните си стави и съзна, че трябва да действа бързо.

Краката й предпазливо потърсиха някаква опора, но откриха само гладката повърхност на стъкления панел. Значи трябва да се набера нагоре, съобрази тя. Да направи упражнението, което в гимнастиката наричат „коремно“, и да прехвърли тялото си над рамката на перваза. Дишаше тежко, слепоочията й пулсираха, пот се стичаше по лицето й.

Наложи си да остане неподвижна още няколко секунди и потъна в „прана“ Усетила как дишането й се успокоява и мускулите отново възвръщат своята гъвкавост, тя залюля долната част на тялото си и с лекота го прехвърли над рамката. С крайчеца на окото си видя, че металната въртележка с клетките за паркиране е неподвижна, плановете й се промениха още във въздуха. Използвайки инерцията, тялото й продължи движението си в обратна посока, към дупката в стъкления панел, пръстите й се разтвориха.

Приземи се успешно в най-горната клетка на въртележката и без да губи нито секунда се насочи към централната част на конструкцията — там, където допреди малко беше Фукуда. Натисна бутона за включване на машината и се прехвърли в една от клетките, които вървяха надолу.