Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Глупости! Ще ти пазя задника, независимо дали го искаш, или не!

Тори се отдалечи от Ръсел, свали обувките си и ги превърза през кръста. После бързо тръгна по коридора с мраморни плочи. Придвижваше се леко, сякаш летеше над пода. Това се дължеше на начина, по който стъпваше — само върху външната част на ходилото, без да отпуска цялата тежест на тялото си. Така тичат някои четирикраки, притежаващи способността да преразпределят тежестта си равномерно върху всички крака, а в определен момент се намират изцяло във въздуха.

Скоро стигна дъното на коридора и спря пред редицата асансьори. Всички до един бяха изключени, пътят нагоре се осигуряваше единствено от вита мраморна стълба. Тори предпазливо потегли нагоре, опряла гръб в стената. Правеше отчаяни опити да прозре плановете на Фукуда, за да може да я неутрализира.

Изкачи няколко стъпала и рязко спря. Стъпалата й усетиха някаква грапавина по идеално гладките мраморни плочи. Вдигна очи към стената. Между плочките стърчаха острите ръбове на още един „шурикен“, майсторски прикрепен в извивката на стълбището. Фукуда си беше направила труда да избърше ситните късчета мазилка от стълбите, но босите ходила на Тори все пак усетиха разликата. Протегна ръка и издърпа оръжието, внимавайки да не докосва намазаните с отрова ръбове. После продължи нагоре, но този път вървеше точно в средата на стълбището.

Малко преди главата й да се изравни с нивото на горната галерия, някакво черно кълбо с неясни очертания се стрелна към гърдите й. Ударът беше тежък, тялото й политна назад и падна на междинната площадка.

Остри зъби се забиха в рамото й, горещ зловонен дъх опари лицето й. Положението на Тори беше много неизгодно, тъй като се озова притисната в ъгъла, без възможност за маневри.

Срещна кървясалите очи на куче от породата „акита“ и веднага разбра, че има работа с един добре обучен пазач. Нападението му беше абсолютно безшумно, но достатъчно внезапно, за да я повали. Тори си даде ясна сметка, че ако не съумее да го парира в близките няколко секунди, острите зъби неизбежно ще докопат гърлото й.

Преодоляла острата болка, тя тикна рамото си напред, позволявайки на песа да я захапе още по-надълбоко. Това обаче, осигури на ръката й достатъчно свобода на действие. „Шурикенът“ с отровните остриета мрачно проблесна и се заби дълбоко в корема на звяра. Лапите бясно задраскаха, но в ноктите им липсваше предишната сила.

Тори отхвърли омекналото тяло от себе си и бавно се изправи. Галерията на втория етаж тънеше в сънна тишина. После изостреният й слух долови лек звън, сякаш някой беше докоснал невидими струни. Главата й се завъртя, очите й пробягаха по редицата асансьорни врати. В една от тях забеляза нещо странно и предпазливо пристъпи напред. Оказа се, че вратата е полуотворена, но кабината я нямаше. Металическият звън идваше от тъмната дупка на шахтата, сред която проблясваше дебело стоманено въже. Тори предпазливо надникна надолу и успя да зърне неясната фигура на Фукуда, която вече подминаваше партера и продължаваше да се свлича надолу. Колебанието й продължи само секунда, после хвана въжето и уви крака около него. Спускането не беше лесно. Въжето беше намазано с дебел пласт грес, за задържане й бяха необходими всички мускули.

Изравнила се с партерния етаж, тя установи движението на спомагателното въже край стената на шахтата. Железните блокчета на контра тежестта се стрелнаха нагоре и нещата станаха безпощадно ясни — Фукуда беше повикала кабината.

Увиснала между приземния етаж и сутерена, Тори вдигна глава. Кабината стремително се носеше надолу, кабелът в ръцете й започна да вибрира.

Нямаше бог знае какъв избор, краката й механично се отделиха от дебелото въже. Използвайки само ръцете си, тя стремително се спусна надолу.

Ако не беше дебелият пласт грес, дланите й положително щяха да се разранят чак до костта. Усетила как топлината в тях рязко се увеличава, тя вдигна глава да провери разстоянието между себе си и кабината. Мигът обаче се оказа неподходящ. Тялото й подмина вратата на мазето и продължи надолу, към дъното на шахтата. Очите й светкавично опипаха затворената отвсякъде бетонна дупка, косата й се разроши от топлия въздух, който тласкаше пред себе си тежката кабина. Какво ми остава, Господи, отчаяно се запита тя и пусна въжето.

Прелетя около пет метра, свита на кълбо. Падна на изцапания с машинно масло бетон странично и светкавично се претърколи към плитката ниша зад водещите колела на системата. Зад гърба й се разнесе тежък тътен и кабината легна на мястото си. Зад нишата се виждаше тесен бетонен коридор, осветен от голи крушки. Някъде в далечината отекваха стъпки. Тори се плъзна натам и едва сега видя, че под приземието на сградата има още едно ниво, очевидно недовършен подземен гараж. По стените бяха изписани с тебешир инструкции за довършителните работи на водопроводчици и електротехници.