Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Вървяха мълчаливо сред тези вълнуващи, но и малко мрачни експонати, напомнящи за миналото на Япония. По един особен начин в тях се преплитаха история и митология, които оказваха силно въздействие на посетителя.

Тори, Хитасура и Ръсел напредваха внимателно, напрегнали всичките си сетива. Първа долови звука Тори. Беше нещо, което напомня свиренето на вятъра във върховете на високи борове. Закова се на място и направи знак на останалите. Звукът се усили и постепенно прерасна в гърлено ръмжене. Сякаш в сенките около тях дебнеше раздразнен лъв, усетил плячката…

— Какво е това, в името на бога? — попита шепнешком Ръсел, усетил как косъмчетата на врата му настръхват.

— Тя е наблизо — отвърна едва чуто Хитасура.

— „Йо-ибуки“ — поясни Тори. — Един от двата особени начина на дишане при карате. „Йо-ибуки“ се използва преди нападение…

— Никога не съм чувал за подобно нещо по време на курсовете във Вирджиния — поклати глава Ръсел.

— Естествено, че не си — кимна Тори, без да отделя очи от далечния ъгъл на залата. — Нали затова си тук и изпълняваш истинска бойна задача?

Светлината беше зеленикава, по-светла или по-тъмна — според ъглите на пречупване от зелените стъкла. Ефектът беше някак спектрален, особено ако човек се вгледа в древните доспехи зад витрините. Желязото беше ковано по различен начин и имаше различен състав. Именно до орнаментите върху всяка броня са се различавали самураите, те са били нещо като фирмен знак на отделните кланове.

Тори насочи вниманието си към бронята на императрица Жинго, известна с прозвището „Червената връзка“ заради алените ширити, които свързваха отделните части на бронята.

Главата леко помръдна, маската от потъмняла кожа под високия рогат шлем се завъртя в тяхна посока. Бронята на императрица Жинго с грохот напусна пиедестала си, „йо-ибуки“ се превърна в зловещ рев, отекнал сред тишината на залата.

Ръсел зае приведена стойка, в ръцете му блесна дулото на колта.

— Не! — изкрещя Тори, но той не я чу или не си направи труда да възприеме предупреждението й. Очевидно имаше свои идеи за предпазването и от поредния кървав двубой с Фукуда. Пръстът му натисна спусъка.

Миг преди блясъка на ослепителната светкавица, изпълнила огромното помещение с призрачна светлина, Тори успя да зърне как куршумът откъсва част от императорската броня.

Взривната вълна ги повдигна във въздуха. Тори изпита чувството, че гърдите й се огъват под удара на гигантски юмрук. Грохотът на експлозията изпъна тъпанчетата й до болка, миг по-късно ги изпълни с пронизителен писък.

Фукуда беше всепризнат майстор на портативните експлозиви. Тори със съжаление си помисли, че Ръсел очевидно не е извлякъл поука от това, което му беше разказала.

Борейки се да запази равновесие, тя механично отчете, че Фукуда не би проявила неблагоразумието да ги атакува фронтално. Изборът на древната броня й разкри голяма част от тактиката на противника. Очевидно Фукуда е получила предварителна информация за придвижването им — факт, който недвусмислено говореше за изключителните й връзки в подземния свят на Токио. Дори само защото Тори и Ръсел бяха взели всички предпазни мерки да запазят в тайна пристигането си в този град. Но жената якудза ги беше разкрила навреме и съответно беше избрала бойното поле — огромната сграда, наречена „Кинжито“… Това беше предупреждение, че всички действия на тримата трябва да бъдат безкрайно внимателни.

Колко ли още изненади им е приготвила Фукуда? Тори я познаваше достатъчно, за да си дава сметка, че им предстои да се сблъскат с още много неприятности. Единствената слабост на Фукуда беше нежеланието й да влиза в пряка конфронтация и винаги предпочиташе капаните. Тори знаеше това и възнамеряваше да го използва.

Претърколи се по корем, до слуха й достигна сподавено стенание.

— Ръс?

Надигна се на колене, ръцете й разтърсиха тялото на партньора й.

— Добре ли си?

Той кимна, но очите му бяха замаяни.

Погледът й пробяга наоколо, но Хитасура не се виждаше никакъв. „Господи, какво стана с него?“

Изправи се на крака, Ръсел бавно стори същото.

— Глупаво… — промърмори той.

— Какво?

— Чувствам се глупаво, когато заемам положение за бой, а не виждам противника…

— Много смешно, няма що!

Предприеха кратко претърсване на своята част от залата, но от Хитасура нямаше следа. Ръсел я стрелна с поглед.

— Недей — примоли се полугласно тя. — Няма да повярвам, че и той ме е предал!