Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Исусе, каква е философията на този международен юрист? — учуди се Ръсел.

— Започва да ти става интересно, нали? — погледна го Тори. — Но това е само част от същността на Йен. Другата не можеш да усетиш… Във физическо отношение той беше буквално царствена натура. До първата ми среща с него аз нямах никаква представа за това…

Организирах я по правилата — уж случайно, по време на един уикенд в Киото. Научих урока си добре и се сблъсках с него във влака — стрела…

Поведението му беше очарователно. Умееше да разговаря. Стремеше се към диалог, а не към обичайния монолог на човек, с когото току-що си се запознал…

Сподели, че пътува за Кокедера, където се намира прочутият храм „Мъх“, получил името си от 40-те различни вида мъхове, които виреят в просторната му градина. Човек трябва да види това място с очите си, за да усети величественото му спокойствие: фината мъгла над езерото, слънчевите лъчи, процеждащи се между клоните на вековни кедри и черни ели, хвърлящи странно разсеяна светлина над изумрудените мъхове. Това място е не само величествено, но и свято… В Кокедера човек не усеща хода на времето, запленен от величието на храма…

Не претендирам, че давам точно описание на картината, но подозирам, че именно величието на това необикновено място ме накара да приема света на Йен без никакво колебание. У него нямаше нищо момчешко, освен външният вид, разбираш ли? Дори липсата на бръчки по лицето му се превръщаше в странно потвърждение на философските му възгледи.

На това място и в онзи миг Йен изглеждаше съвършен — съвсем като градината с мъхове, духът му се сливаше с величието на храма. Нищо не можеше да му устои…

— Тори…

— Не ми казвай, че никога не си изпитвал подобно нещо, Ръс — въздъхна Тори. — Нима не си срещал жена, която ти се е струвала безкрайно съблазнителна?

— Никога по време на работа.

Тори механично си помисли за Ариел и наследството, което й беше поверил той.

— Искаш да кажеш, докато местиш бумагите по бюрото си, нали? Е, това не може да ме учуди…

— Много благодаря!

— Извинявай — рече тя. — Не заслужаваш подобно отношение. Но старият Ръсел Слейд — онзи, когото познавах, беше доста самодоволен тип, нали? Който винаги бе прав и се мислеше за съвършен…

— Господи, чак пък съвършен…

— Това обаче беше маска, нали?

— Маска? — погледна я учудено той. — Имам чувството, че говориш за някой друг Ръсел Слейд.

— В известна степен си прав — замислено промълви тя.

— Имам и друго чувство — продължи Ръсел. — Че този, за когото говориш, умря в Картечния град. Там, сред червеникавата прах на арената…

— Да — кимна Тори и го погледна в очите. — Нямаш представа колко бях изненадана при онзи инцидент в апартамента на Круз… Дори за миг не допусках, че ще рискуваш да влезеш в играта и да го заблудиш, че си някакъв гений в разкриването на шпиони… — Ръсел се разсмя, а тя се присъедини към него. За пръв път си даде сметка колко й е приятно в компанията му. — После дойде ред на джунглата и битката на арената. Бях убедена, че ще се скапеш — нали затова принудих Бърнард да те включи в екипа? Исках да те унижа…

Сините му очи потъмняха.

— Точно както те унижих аз, когато те изхвърлих от „Алеята“ — промълви той. — По съвсем егоистични причини…

— Не мога да се отърва от чувството, че Бърнард нарочно ни противопоставя — промълви Тори, спомнила си разказа на Естильо за братята близнаци. Не, тук нещата са различни. Бърнард едва ли желае някой да пострада, но приликата е доста силна…

Ръсел остана замислен. Понечи да каже нещо, после се отказа и леко поклати глава:

— Колко странни са житейските ситуации… Никога не си готов за изненадите, които те чакат зад ъгъла. Независимо колко си стриктен и организиран…

— Точно това се случи с мен, след като се запознах с Йен — кимна Тори. Изчака някаква забележка от негова страна, не я получи и продължи: — Прекарахме един фантастичен следобед, после се разделихме… Но аз не бях забравила защо ми трябваше контакт с него и го проследих…

Мръкваше се, наближаваше време за вечеря. Последвах го до един ресторант в Киото. Там го очакваше…

— Нека отгатна — вдигна глава Ръсел. — Очаквала го е Фукуда!

— Точно така — кимна Тори. — Те бяха любовници.

— Исусе!

— Да. Аз се оттеглих, тъй като вече разбрах причините за посещението му в Киото… Той просто беше дошъл на среща с приятелката си…

Събрах известно количество информация за Фукуда и започна да ме обзема тревога. Колкото повече неща научавах за нея, толкова по-лоша ми се струваше ситуацията. Познавах Йен достатъчно, за да не искам да го изпусна. Бях сигурна, че ако някакъв съветско-японски договор действително съществува, неговите клаузи са изработени от Йен. Но как да се отърва от Фукуда?