Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

А днес си избра ново име; Кои; Сякаш беше захвърлила старите си дрехи и обличаше нови. Мрак. Бездънна пропаст. Сила…

— Никой не знае — повтори последните, си думи тя.

Големия Езо стана от мястото си и пристъпи към прозореца. Небето потъмня от сиво-черни облаци, смогът превърна ясното утро в жълтеникава мъгла. Отровните й талази скриха напълно величествения връх Фуджияма — символа на Япония…

— Хитасура несъмнено ще ме заподозре — промърмори Големия Езо. Изправен до Кои, той ясно усети огромната сила на нейното „ва“, душата му се изпълни със задоволство. Чувстваше се като художник, застанал пред току-що завършения шедьовър на живота си. — Няма начин да не се стигне до сблъсък… А когато дойде тук, той едва ли ще бъде сам.

— Какво от това? — попита Кои и на лицето й отново започна да се изписва онова необикновено изражение. Но този път към екстаза и отчаянието се прибави и нещо като нетърпеливо очакване. Въздухът около нея затрептя, сякаш наелектризиран от приближаващ се ураган. — Ще посрещна Хитасура с отворени обятия!

Големия Езо потръпва от чувство на дълбоко удовлетворение. Беше успял да постигне целта си, беше превърнал Кои в безмилостен боец, който от тук нататък, за разлика от Фукуда, никога няма да изпитва присъщите за всяка жена чувства на жалост, симпатия и състрадание…

Раменете му неволно потръпнаха. „Ела, мръснико, обърна се мислено към Хитасура той. Подготвил съм ти една малка изненада! Надявам се да се запознаеш отблизо с най-новото ми творение. С моята ТВЪРДА МАШИНА!“

Токио

Тори отново се зае да изследва снимката на Ариел Соларес, изправен усмихнат пред обектива в малкия парк край къщата си в Сан Франциско.

Вниманието й беше насочено към фона, на който бяха запечатани един мъж и някаква двойка зад него. Продължаваше да подозира, че именно те са ключът към загадката. Не беше в състояние да ги идентифицира и това я тревожеше. Обърна снимката и огледа датата, отпечатана по електронен път отгоре — 21 март на текущата година. Дали Ариел не я насочва към нея? Но тази дата не беше свързана с нищо от онова, което се съдържа в секретната папка на „Алеята“, която пазеше архивите за производството и разпространението на японския супер кокаин…

Ръсел и Бърнард Годуин я привлякоха обратно към оперативна работа именно защото Ариел беше открил това ново и страшно оръжие, което японците бяха създали и вече разпространяваха по света. Бърнард очакваше от нея да открие причините, но Тори си даваше сметка, че това е само част от поставената й задача. Защото новият кокаин беше в тясна връзка с нелегалния канал за контрабанда на хафний. Наркотикът напускаше нелегалния цех в liano negro в комбинация с пратка хафний и заминаваше за Япония. Но каква е съдбата на „меката клетка“ от там нататък?

Кой е производителят? Лабораторните изследвания на Деке, направени върху сачмата на Ръсел, недвусмислено сочат, че хафният излиза от Колумбия, опакован в обикновен, „чист“ кокаин. Ако Естильо е прав в твърдението си, че купувач на „меката клетка“ е Хитасура, това означава, че и разкритията на Ариел са точни: кокаинът убиец се произвежда тук, в Япония. Единственият човек, който знае къде и защо, без съмнение е Хитасура.

Тори затвори очи и потъна в „прана“. Дишането й стана дълбоко и равно, пулсът видимо се забави. Трябваше да признае пред себе си, че след като доверието й в Естильо беше разклатено по толкова рязък начин, опасенията й, че Хитасура ще се окаже замесен в производството на „сладоледа“ (така в „Алеята“ нарекоха кокаина убиец), рязко нараснаха. А това означаваше само едно: скъсана е още една брънка на мрежата, която беше градила с цената на огромни усилия и търпение.

Знаеше, че Ръсел очаква от нея да се докопа до Хитасура и да го подложи на разпит. Веднага, още сега. Оправдание за забавянето и беше избухналата война между клановете на Хитасура и Големия Езо, а също и появата на Фукуда…

Част от съзнанието й копнееше да стори именно това: да намери удобния момент, да дръпне настрана Хитасура и да разкрие истината. Но това беше невъзможно не само поради вътрешните й страхове, а и защото железните правила на поведение в Япония напълно изключваха подобен прям, характерен за европейците подход. Тори си даваше сметка, че ще трябва да се въоръжи с търпение и да изчака подходящия миг за разговор с Хитасура.

Ръсел се присъедини към нея малко преди Хитасура да приключи с поредната връзка по мобифона.