Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Хитасура… — замислено повтори Кои, а пръстите й пробягаха по дневниците. — Това не беше ли фамилията на човека, когото убих снощи?

Големия Езо замълча, смаян от равнодушието в гласа й. Нима наистина не е изпитала нищо, когато смазваше гръкляна на Асаку Хитасура? Добре. Значи Фукуда си е свършила работата. Но финото „ва“ на Големия Езо долови сигналите на далечна и все още неясна опасност…

„Тази жена е като наркоманка, помисли си той. Поема силата на властта така, както останалите приемат храна и вода. Не може да бъде друга, самото й съществувание се определя от това… За такива като нея не съществуват понятия като чест и «гири». Тя е обречена на слабостта си към властта като еретик на кладата си… Тежко на онзи, който й се изпречи на пътя.“

— Асаку е по-малкият брат на оябуна Хитасура — поясни на глас Големия Езо. — Хората от клана му вече преобръщат града наопаки, за да открият убиеца.

— Нека го преобръщат колкото си щат — тръсна глава Хоно. — Никой не знае какво се е случило. Бяхме само ти, Фукуда и аз.

— Ще добавя, че Асаку беше истински гений на шифрованите кодове — рече Големия Езо.

— Беше нахален — поклати глава Кои. — Изгони ме само защото съм жена, изсмя ми се в лицето…

— Направи го, защото беше бесен от лекотата, с която успя да проникнеш в апартамента му — подхвърли Езо. — А на практика беше уплашен до смърт…

— Малко му беше — отвърна Кои.

Големия Езо неволно си спомни мига, в който Хоно (или Кои — както предпочиташе да я наричат) смаза адамовата ябълка на Асаку Хитасура. На лицето й се беше появила безизразна маска — сякаш гледаше кукла от представление на „Бунраку“… Маската на бог, чието име Езо не можеше да си спомни. Чертите на лицето й представляваха странна смесица от екстаз и отчаяние. По време на представлението сърцето на Големия Езо беше потръпнало от възхита, прииска му се да зърне майстора, създал тази великолепна маска… Не го стори, разбира се. Не искаше да разрушава илюзията, не искаше да се сблъска с обикновено човешко същество…

А после, миналата нощ той изведнъж откри, че великолепната театрална маска се е отпечатала върху лицето на живо същество. Беше страхотно, великолепно, истинско чудо! Големия Езо обичаше необикновените неща в природата, а тази Кои беше дори нещо повече — беше истинска находка! И той твърдо реши да я подчини, да я превърне в продължение на собствената си психика. Също като Фукуда…

И Фукуда се беше появила при него доброволно, точно като Хоно. Обхваната от дълбок емоционален стрес. Големия Езо откри, че хората са твърде уязвими, когато ръцете им са изцапани с кръв. Особено жените… Кръвта означава отворени рани, а отворените рани са най-краткият път към покоряване на психиката.

До снощи, преда да види божествената маска върху лицето на Кои в момента на смъртта, той беше дълбоко убеден, че Фукуда е върховното му постижение. Но после си даде сметка, че това не е така. Кои имаше всички предпоставки да остави Фукуда далеч зад себе си.

По-късно, вече в апартамента, който й беше предоставил, Големия Езо й помогна да свали от себе си мръсотията на убийството. Навил ръкави, той влезе в банята и я разтри с насапунисана гъба. После започна да я облива с хладка вода, очите му механично следяха мръсотията, оттичаща се в канала. Когато погледна отново към нея, в очите му се появи завист. Тялото й беше съвършено, а кожата — чиста, без нито едно петънце.

Кои изми ваната и я напълни с гореща вода. Изпъна се в нея и едва тогава проговори — за пръв път след второто си убийство.

— Учили са ме, че жените идват на този свят с вродено чувство на вина… Учили са ме, че всички ние сме нечисти. От телата ни редовно тече кръв — доказателство за злите сили, които не можем да контролираме — очите й се заковаха върху лицето на Големия Езо. — Това важи с още по-голяма сила за мен, защото съм „хиноеума“ — убийца на съпрузи…

Големия Езо не отговори. Беше доволен да гледа и слуша — както по време на представлението „Бунраку“, сякаш беше само един от зрителите в препълнения салон.

Кои вдигна ръце над водата. От кожата й излиташе пара, от пръстите й капеше вода. Едва сега Големия Езо забеляза, че ноктите й са лакирани в кървавочервен цвят.

— Сега вече зная, че мога да контролирам напълно своите зли помисли — продължи Кои. — Мога да ги използвам в пълна мяра, като тази вечер… Но мога да ги накарам да дремят в мен, подобно на сънлив любовник… — Отметна глава и затвори очи, тялото й се плъзна във водата и Големия Езо изпита чувството, че се разтваря в нея. — Изборът е само мой…