Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Ирина нямаше избор, очите й потърсиха неговите. В главата й се блъскаха разпокъсани мисли.

— Какво говориш? — попита с несигурен глас тя.

Валери отмести чинията си и решително я погледна:

— Най-сетне трябва да разбереш какво изпитвам към теб! Нима не го усещаш, докато се любим?

— Валери, аз…

— Аз те обичам, Ирина — промълви той и дланите му покриха ръцете й. — Допуснах огромна грешка, като те пратих да шпионираш Марс Петрович. Бях заслепен в желанието си да го унищожа и те изложих на огромна опасност. Срамувам се, че го сторих… Затова искам да те измъкна веднага, още сега. Преди да е станало късно!

Гласът му беше толкова нежен, че объркването отново се появи в душата й. С нова сила усети магнетичното му привличане, решителността й бързо започна да се топи. С усилие на волята си напомни какво същество се крие зад тази нежна и безкрайно убедителна маска насреща й. Пред очите й отново се появи секретният документ, който й показа Марс. Документът, който доказваше истинската същност на този човек. Ирина потръпна, решителността й започна да се връща. Изключи всички емоции и насочи мислите си в една-единствена посока: как да помогне на Марс да се справи с това чудовище.

„Не казах, на Марс името на Наташа, значи не съм я предала“, повтаряше си час по час Ирина.

Стоеше скрита в сянката на масивен портал срещу Стария московски театър и наблюдаваше Наташа и Валери, които разговаряха във фоайето. Странно, но в душата й липсваше парещата ревност, която неизменно се беше появявала преди. Вероятно защото чувствата й към Валери Бондасенко бяха претърпели промяна. Сега вече той я отвращаваше.

„Дали е така, запита се тя. Защо тогава го обожаваш, когато те люби?“

Цяла сутрин търсеше отговор на този въпрос. Но при контактите си с него ставаше глуха и сляпа, това беше истински парадокс. Не можеше да се отърве от чувството, че мислите й се въртят в кръг, че вече не може да отличава доброто от злото. Съзнаваше, че не бива да спи повече с Валери, особено след всичко, което научи за него. Непрекъснато си обещаваше, че повече няма да ходи у тях, но въпреки това отиваше. В момента, в който ръцете му я докосваха, всичко се стопяваше, оставаше единствено сексуалният глад. Дали това я правеше лоша? Вече не можеше да намери покой дори в тишината на църквата „Архангел Гавраил“…

Душата й се сви от остро чувство на вина, Валери изведнъж се появи във въображението й, облечен в дълга черна пелерина. „Браво, момичето ми, мрачно си рече тя. Правиш всичко възможно да се поддадеш на ужаса…“

Едновременно с това умираше от страх за Наташа. Дали знае какъв човек е Валери? Дали знае, че при редовните си срещи с него тя целува един полковник от КГБ?

След последната им среща Ирина пое риска да го проследи. Но Валери не направи нищо особено. Просто се върна в службата си, която напусна само веднъж — за да отскочи до Конгреса на народните депутати.

Сега стоеше в сянката и го гледаше как се разделя с Наташа. „Обичам те, Ирина. Направих ужасна грешка, като те пратих при Марс Петрович…“ Лъжи, лъжи и нищо повече!

Ако искаше да бъде откровена пред себе си, Ирина трябваше да признае, че изобщо не е в състояние да разчита мислите на този мъж. Какви са истинските му чувства към нея? Защо я беше прелъстил? Какво иска от нея? Нима наистина я обича? Не, това последното е напълно изключено!

Направи опит да се концентрира докрай. Искаше да разсъждава като шпионин, да проникне в мислите му и да докаже, че я бива и за тази работа. Той изглежда е изтъкан от противоречия. Ако я беше привлякъл, за да я използва срещу Марс, защо й заповядва да го напусне? Променило ли се е нещо? Липсва ли й част от уравнението? Не можеше да каже… Знаеше само едно: Трябва да отмъсти на КГБ за всичко, което се беше случило на семейството й!

Никога не беше си представяла, че някога ще получи възможност за подобно отмъщение. До връзката си с Марс. Сега вече беше наясно, че чрез него може да унищожи Валери… Същевременно в душата й помръдваше някакво силно животно — примитивно и зло, което я караше да си спомня всеки миг от сексуалната наслада и тихо шепнеше: „Как ще унищожиш всичко това? Луда ли си?“

Ирина примигна. Нямаше представа от колко време е тук, в сянката на входа. Понечи да си тръгне, после бързо се върна назад. От входа на театъра изскочи Наташа.

Ирина хвърли бърз поглед на часовника си и поклати глава. Ставаше интересно. Къде ли отива? Репетицията още не е завършила…