Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Валери Бондасенко се среща редовно с една жена — прекъсна го Ирина.

— Така ли? — веднага прояви интерес Марс. — Значи бронята му все пак може да се пропука…

— По всичко личи, че държи на тази жена — продължи Ирина. — А това е слабост, от която бих могла да се възползвам… Разбира се, ако открия същността на връзката между тях. Тогава вече ще бъда в състояние да измъкна от него информацията, която те интересува… Ще я изтъргувам срещу мълчанието си.

Марс не изглеждаше убеден.

— Зная какво върша — настоя Ирина. — И го върша добре.

— Не, котенце — поклати глава той. — Не мога да ти позволя подобно нещо. Особено сега, след като научих за кошмарното ти минало…

— Мислиш, че нямам достатъчно сили, нали? — изгледа го продължително тя. — Но грешиш. Давам си съвсем ясна сметка, че трябва да го направя. Иначе никога няма да се освободя от страха, който изпитвам по отношение на КГБ. Нима мислиш, че съм слаба, Марс?

— Не — усмихна се той. — Ако мислех така, никога нямаше да ти възложа задачата да откриеш „Бялата звезда“… — Помълча за миг, после решително тръсна глава. — Така да бъде! — възхищението в очите му беше толкова неподправено, че Ирина усети как я облива топла вълна. — Моето малко „гълъбче“! — Така в Русия наричаха жените шпионки… Взе я в прегръдката си и топло я разцелува по бузите. Съвсем като генералите, които се поздравяват помежду си на трибуната пред кремълската стена…

— Надявам се, че не започваш да се влюбваш в Марс — рече Валери.

— Това пък откъде ти хрумна?

— Ами например от факта, че те е запознал с родителите си — изгледа я продължително той.

— Наредил си да ме следят? — стреснато попита Ирина.

— Само когато си с Марс — отвърна той. — Просто за да съм сигурен, че няма да ти се случи нищо лошо…

— Какво лошо може да ми се случи?

Валери изключи газовата горелка на печката. Приведен над нея, той изглеждаше като мечок, истински исполин. На Ирина й се струваше, че раменете и ръцете му са станали някак по-силни, подкрепени от тайното могъщество на КГБ.

— Когато става въпрос за жени, Марс може да бъде опасен — промърмори той.

МАРС да е опасен?! Света Майко, как само умее да извърта истината, въздъхна в себе си Ирина. Седеше в кухнята и го гледаше как се занимава със закуската.

— Вчера дори аз не успях да се сдобия с пиперки на пазара, знаеш ли? — промърмори той. — Трябваше да се задоволя с някакви увехнали краставици… — прехвърли съдържанието на тигана в чиниите. Екранът на персоналния компютър „Тошиба“ светеше, той редовно се консултираше с него.

— Как намираш време да вкарваш в паметта всички тези рецепти? — попита Ирина, предпочела да измести Марс като тема на разговор.

— Имам си помощник — засмя се Валери. — Вътре в компютъра живее един малък дух…

Ирина разбираше от компютри, това беше една от причините да я изпратят в Бостън. В момента оглавяваше отдела за компютърна информация в Министерството на образованието. В сравнение с американските стандарти този отдел беше доста примитивен, но въпреки това улесняваше значително работата.

— Надявам се, че ще се нахраниш по-добре, отколкото се наспа — подхвърли Валери.

Това беше истина. За пръв път спа зле в жилището му. През нощта той се намести до нея и я прегърна през рамото. Тя застина, уплашена, че ще трябва да се люби в подобно състояние на духа. Но когато усети топлината на тялото му и твърдината на възбудата му в корема си, нещата рязко се промениха. Сякаш у нея съжителстваха две различни жени: едната изпитваше ужас от Валери, докато другата усещаше нещо възбуждащо у него, нещо, което беше в състояние да изкупи всичките му грехове…

Беше великолепен тази нощ. Устните му докосваха тялото й с невероятна нежност, придвижвайки се от трапчинката на шията й към щръкналите зърна, а после надолу — по плоския корем… Когато най-сетне стигнаха бедрата й, тя вече тръпнеше в очакване. Главата й пламтеше, но този огън беше някак различен, не засягаше съзнанието й. Всичко рационално беше изключено, остана само вопълът на сърцето, което потрепна и запя в мига, в който езикът му докосна пламналата й женственост.

От устата й се откъсна протяжен стон, ръцете й се вкопчиха в месинговите топки на леглото, главата й започна да се мята. Миг преди да експлодира, пръстите й докоснаха гъстата му коса и го принудиха да се вдигне нагоре.

Отново простена, ръцете й трескаво му помагаха да проникне в нея. Тялото й се изви като дъга и се притисна в слабините му, поемайки го до последния милиметър. Възбудата й беше дива и необуздана. Не знаеше нито колко дълго продължи актът, нито какво е излизало от устата й… Мигът продължи цяла вечност, двамата сякаш бяха напуснали времето и пространството, екстазът караше телата им да се гърчат в неконтролируеми спазми.