Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Валери Денисович сам е КГБ! — натъртено отвърна Марс.

— Ти си луд! — прошепна Ирина и изведнъж почувства как и се повдига. „Не! Това не може да е вярно!“ — Всички знаят с какво се занимава Валери Денисович! Кариерата му е известна, при това съвсем умишлено…

— Именно — кимна Марс. — Съвсем умишлено. Но задавала ли си си въпроса защо? Ще ти обясня. Преди две години председателят на Комитета за държавна сигурност внесе едно свое предложение в Конгреса на народните депутати. Според него КГБ трябва да възприеме модела на американското ЦРУ и да бъде подчинен пряко на Конгреса. Това обаче налага и промяна в начина на действие. Днес КГБ действително работи по модела на ЦРУ — публично се придържа към законите, но подмолно си действа както преди…

КГБ никога няма да се промени, Ирина. За такова нещо не са достатъчни разни перестройки. Единствената разлика е, че днес неговите шефове работят зад димна завеса. А един от тях е Валери Денисович Бондасенко…

Ирина потръпна. Най-ужасните й кошмари се превръщаха в действителност. Пред очите й отново изплуваха ледените полета на Сибир, окованата в решетки луна, родината й като един огромен затвор…

Марс прелисти някакъв рапорт върху бюрото си, намери нужната страница и й направи знак да се приближи.

— Не е нужно да приемаш на доверие това, което ти казах — меко промълви той.

Всичко беше върху белия лист, напечатано на машина, заверено с червения печат на Политбюро. В ръцете на Ирина се озова оригинален документ.

„С настоящата заповед се възлага на полковник Валери Денисович Бондасенко от Второ Главно управление на Комитета за Държавна Сигурност да създаде специален отдел под свое лично разпореждане.

От тук нататък този отдел ще се обозначава с абревиатура «Н» (с бюджет според приложение «Б» — специално финансиране) и ще има личен състав от 1600 души, включително административния персонал.

Началникът на отдел «Н» ще бъде на пряко подчинение на председателя на КГБ и получава правомощия да подбира кадрите си от всички отдели на Второ Главно управление.

Същият получава достъп до всички секретни архиви на Комитета, включително онези, които носят обозначението «СТРОГО СЕКРЕТНО», има право да изисква подкрепа в жива сила, техника и информация от всички останали управления на Комитета, включително и от специалните фондове на КГБ…“

Ирина прекъсна четенето. Буквите заплуваха пред очите й, в съзнанието й отново отекна кратката, ледена заповед от кошмарите й: „КГБ, никой да не мърда!“

— Това е заповедта, чрез която Валери трябва да създаде своя специален отдел за борба срещу „Бялата звезда“ — уточни Марс и внимателно прибра хартията в папката. — За щастие появата му трябва да се утвърди от Конгреса на народните депутати — по-точно от Бюджетната комисия, където е внесен под името „Разходи за преговори с Балтийските републики“. Аз пък извадих голям късмет, че успях да се докопам до оригиналния документ…

„КГБ, никой да не мърда!“

Ирина се изправи и пристъпи към прозореца с омекнали крака. Не й достигаше кислород, ръцете й механично отвориха двойната дървена рамка. В стаята нахлу влажният нощен въздух, раменете й неволно потръпнаха. После изведнъж усети тялото на Марс зад себе си — силно, топло, излъчващо спокойствие.

— Разбираш ли сега какво е състоянието на нещата, котенце? — тихо попита той. — КГБ е заложил бомба с часовников механизъм за лидерите на „Бялата звезда“. А аз не мога да ги предупредя, просто защото не мога да ги открия. За съжаление Валери вече ги е открил. Наличието на тази заповед го доказва по съвсем категоричен начин…

Обърна я към себе си, ръцете му се увиха около раменете й.

— Какво ти е, мила? — попита. — Трепериш!

— Едва ли ще разбереш какво ми е… — горчиво поклати глава Ирина. В ушите й отекна тропот на ботуши, последван от грубо блъскане по вратата…

— Спомням си, че луната беше скрита зад облаците — продължи на пресекулки тя. — Какъв тъп спомен, Господи!… Чувам как мама пищи… Надничам от стаята си и виждам един едър мъж в кожена пелерина, който казва: „КГБ, никой да не мърда!“ Лицето му е скрито под широката периферия на шапката… Мама продължава да пищи, а няколко униформени измъкват татко от леглото. „Какво искате от него? — пита мама. — Той не е сторил нищо лошо!“

„КГБ, никой да не мърда…“

Татко се съпротивлява и униформените започват да го бият…

„Това е грешка! — стене мама. — Това е ужасна грешка!“