Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

Но какви очи, Господи! Бяха изпълнени със странно сияние, същевременно изглеждаха напълно безцветни. Затаила дъх, тя обаче беше убедена, че дълбоко в дъното им прозират невероятни цветове — такива, каквито никъде другаде не беше срещала… На пръв поглед очите му изглеждаха странно прозрачни — като ефирните платна, които понякога опъват зад завесите на театралните сцени… И които имат целта колкото да показват, толкова и да прикриват декора.

Беше абсолютно запленена, не можеше да откъсне поглед от лицето му. Сякаш искаше да го погълне, да се слее с него, да попие особеното му, необяснимо с думи излъчване…

Дългите мигли бяха единственото окосмение на лицето му. По бузите му нямаше дори следа от брада, но вместо да му придава женствен вид, този факт сякаш още повече подчертаваше чувствеността, която се излъчваше от него. „Сякаш съм очи в очи с някакво митично същество, рече си Ирина. Получовек, полуделфин…“

В поведението му се долавяше част от палавостта на Арбат, но Ирина моментално усети и наличието на нещо друго — тъмно и заплашително, което липсваше у млекопитаещото. Именно този мрак по пладне, тази ненормална за човешките възприятия черна дупка я привлече с огромна сила, прогонвайки от съзнанието й всички останали чувства…

В главата й отекнаха думите на Наташа: „Един ден и ти ще срещнеш своя Олби, животът ти ще претърпи коренна промяна. Но трябва да уловиш мига и да не го изпускаш никога. Ще си кажеш, по дяволите риска и ще се гмурнеш с главата надолу…“

— Ирина — промълви тя. — Името ми е Ирина — имаше чувството, че някой друг прошепна тези думи сред плясъка на водата.

— Добре дошла, Ирина — отвърна Героя и я дръпна при себе си. Ирина изпита чувството, че потъва в необятния Космос, сред слънцето, луната и звездите… В ушите й прозвуча неземна музика, тялото й се разтърси от непознати, натежали от желание вибрации.

— Наричай ме Одисей — добави Героя.

Отправила поглед към хаотичната панорама на Токио, Хоно неволно я сравни с борд за игра на пачинко. Слънцето се плъзгаше по острите върхове на небостъргачите. Горните етажи отразяваха светлината като ослепителни огледала, средните поемаха част от сиянието, а най-ниските тънеха в мрак.

Достатъчно е да разтворя длан и да изстрелям топчето на своето „ва“ в този сложен лабиринт — топчето на могъщата духовна енергия… Съвсем като при пачинко.

Колко далеч беше отишла, Господи! Предишният живот й се струваше като тесте избелели и зле направени снимки, които трябва да бъдат прибрани някъде и забравени. Снимки от живота на съвсем друг човек…

— Госпожо Канзей?

Коя е госпожа Канзей, запита се Хоно, докато очите й следяха снижаването на огромен Боинг-747 към летище Нарита. Туловището му величествено проблясваше, обляно от ярките слънчеви лъчи.

— Искам ново име — рече Хоно и рязко обърна гръб на токийската панорама. — Нали Якудза имат този обичай?

— Понякога — кимна Големия Езо. Наблюдаваше я внимателно, опитвайки се да долови чувствата, които прегаряха душата й. Имаше чувството, че тази жена се променя всеки миг — сякаш дълбоко в нея се включваха мощни прожектори, пронизващи непрогледния мрак.

— Кои — промълви Хоно. — Харесвам това име… — Освен прякото значение на тази дума, което обобщава цяло семейство сладководни риби от типа на шараните, тя означаваше още куп неща: тъмнина, сила, императорски трон, а като глагол беше нещо съвсем различно — „преобличам се“… Но всички тези значения изглеждаха особено подходящи за новата Хоно.

— Кои… — повтори като ехо Големия Езо, настанил се удобно зад масивното бюро от розово дърво, което в очите на много американци би имало висока антикварна стойност.

— Твоят приятел самурай Какуей Саката е имал основателни причини да посегне на живота си — промърмори след известно време той, а ръката му легна върху документите, които бяха прибрали от апартамента на Асаку Хитасура — протежето на Гийн. — Това тук е пълната дешифровка на дневниците му… Очевидно е бил стриктен човек. Водил си е записки за всичко: подкупи, изнудвания, раздаване на постове срещу услуги, шеметни кариери на корумпирани личности… Истински каталог на порока. Вътре има всичко — алчност и страст, завист и гордост, злорадство и злоба… Кълбото се разплита от вашия шеф — Кунио Мишита, и стига чак до Министерството на международната търговия и индустрия… И знаеш ли какво се получава? Посредникът, брънката на веригата не е бил твоят приятел Саката, който е изпълнявал ролята на обикновена фасада… Бил е моят стар враг Хитасура.