Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Дано да си права — въздъхна Ръсел. — Но по всичко личи, че именно той ни вкара в този капан…

Внимателно тръгнаха напред, към вътрешността на полутъмната зала. Скоро стигнаха до широк коридор, който беше значително по-слабо осветен. Ръсел извади джобно фенерче и мълчаливо го тикна в ръката на Тори. Тя натисна копчето, яркият лъч описа полукръг по стените и моментално угасна. Двамата се заковаха на място.

Пред очите им за миг проблесна тънка метална жица, пресичаща коридора напречно. Тори докосна рамото на Ръсел и протегна ръка. Всичко беше ясно — жицата беше на височина около метър, острите й ръбове несъмнено биха се впили в плътта на неканения посетител, колкото и внимателно да напредва той.

Тори се отпусна на колене, после легна по гръб. Ръсел стори същото. Насочила фенерчето нагоре, тя внимателно тръгна напред. Но точно когато беше изминала половината разстояние, нещо започна да притиска раменете й. Главата й се оказа стегната в невидима преграда, по лицето й изби пот.

— Ръс! — просъска тя. — Попаднах в капан! Ела насам!

Той понечи да се изравни с нея, но тя го спря с гърлено ръмжене.

— Върху мен! — прошепна. — Преградата опира в раменете ми.

Ръсел се подчини.

Тори почувства приятната топлина на тялото му, вдигна глава и попита:

— Какво виждаш?

— Още една жица — тихо отвърна той. — Била е предназначена за глезените ни…

— Или да спре всеки, който е успял да види първата…

— Какво да правим? — попита Ръсел. — Няма да е трудно да те издърпам обратно…

— Не! — промълви Тори. — Усещам натиск върху раменете си, а това означава, че тази жица е свързана с някакъв детонатор.

— Добре, тогава продължаваме напред — кимна Ръсел, плъзна се по тялото на Тори и успя да се промъкне под жицата. Обърна се и протегна ръка.

— Не я пипай с пръсти! — предупреди го Тори. — Ще те пореже!

— Ясно.

Ръсел се извъртя по корем, извади ножа си и го пъхна между жицата и раменете на Тори. Внимателно я придърпа към себе си, оказвайки горе-долу същия натиск, който беше оказала тя.

— Хайде, тръгвай…

Тори се отдръпна, натискът на жицата се прехвърли върху острието на ножа. Затаил дъх, той уравновеси натиска на пръстите си, през това време Тори успя да пропълзи до него.

— Ще мина зад теб — прошепна в ухото му тя. — А ти ще пуснеш жицата само когато ти дам знак…

— Какво?

— Спокойно, имай ми доверие.

Ръсел затвори очи. По лицето му плъзнаха струйки пот, ръцете му затрепериха от напрежение.

След секунда усети ръцете на Тори върху глезените си.

— Ще броя до три — прошепна тя. — Готов ли си?

— Да.

— Едно, две, три… Сега!

Ръсел отправи безмълвна молитва до Бога и отдръпна ножа от жицата. В същия миг усети как Тори рязко го дърпа.

Нещо свирна пред лицето му, разнесе се тих пукот. Тори насочи фенерчето към стената вдясно и двамата едновременно видяха ръбовете на „шурикен“ — стоманена топка с остри като бръснач краища, от които капеше някаква неизвестна субстанция.

— Тая мадама наистина си я бива! — въздъхна Ръсел и вдигна ръка да избърше потта от лицето си.

— Още нищо не си видял — мрачно промърмори Тори.

— Дяволско изчадие! — изръмжа Ръсел. — Нищо чудно, че Хитасура се спаси. Ще си имаме доста неприятности…

— Карма — сви рамене Тори. — Вероятно съм била голяма грешница в предишния си живот, след като боговете ми изпращат такъв опасен враг…

— Време за покаяние! — саркастично промълви Ръсел.

Тори пропълзя до него, очите й блестяха.

— Мисля, че ти трябва да останеш тук! — решително рече тя. — Нататък ще се оправям сама, всичко ще се реши между мен и Фукуда.

— Да, бе, как не!

— Ръс! Опитай само за момент да се освободиш от мъжкото самолюбие. Няма смисъл да…

— Я стига! — прекъсна я той. — Как, по дяволите, щеше да се справиш с тези жици, ако не бях аз?

— Щях да намеря начин…

— Вече ти казах мнението си за вендетите, Тори! — сграбчи я за раменете той. — Те имат гадното свойство да ядат живи хора! Всички, без изключение!

— Все пак аз познавам Фукуда, а ти — не — тръсна глава Тори. — Страхувам се, че трудностите едва започват…

— Продължавай — въздъхна Ръсел и сложи глава на бедрото й. Сякаш отново се върнаха там, в далечната Градина на Диана… — Разбирам, че изгаряш от желание да си отмъстиш за всичко, което ти е причинила тази жена.

— Благодаря — усмихна се Тори, целуна го по устните и бързо се стопи в мрака.

Останал сам, Ръсел се огледа, после тръсна глава: