Дъглас Престън - Златото на Кивира

— Не — отвърна Нора. — Сутринта повиках ключар да постави втора ключалка. Просто… — Тя се поколеба. — Просто трябва да се покрия за ден-два. Мога да се грижа за себе си. Щом напусна Санта Фе, няма да има проблеми. Но ми обещай, че докато ме няма, много ще внимаваш, Скип. Ще оставя пистолета на татко в чекмеджето на нощното шкафче в моя апартамент. Когато замина, иди да го вземеш. И недей да ходиш в ранчото.

— Боиш се, че ще ме отвлече съществото от Черната лагуна, а?

Нора рязко се изправи.

— Не е смешно и ти го знаеш.

— Добре де, добре. И без това никога не ходя в оная съборетина. Пък и след онова, което се е случило, басирам се, че Тереса наблюдава ранчото като ястреб с пръст на спусъка.

Сестра му въздъхна.

— Може и да си прав.

— Прав съм. Само почакай и ще видиш.

Калаверас Меса дремеше под нощното небе. Мрачният остров сякаш бе изникнал над океан от назъбени скали — огромния поток застинала лава Ел Малпайс в Централно Ню Мексико. Облаци бяха скрили звездите и месата лежеше абсолютно безмълвна: тъмна и необитаема. Най-близкото селище беше Кемадо — на осемдесет километра разстояние.

Някога Калаверас Меса не е била така безлюдна. През XIV в. индианците анасази се заселили сред южните скали и издълбали пещери в мекия вулканичен туф. Но мястото се оказало неподходящо и след половин хилядолетие те го изоставили. В тази отдалечена част на Ел Малпайс нямало пътища и оттогава пещерите останали непокътнати и непроучени.

Две тъмни фигури се движеха по притихналите назъбени скали и блоковете замръзнала лава, които застъпваха склоновете на месата. Бяха покрити с дебели кожуси и движенията им съчетаваха бързината и предпазливостта на вълк. Носеха тежки сребърни накити: колани от раковини, огърлици, тюркоазени дискове и стари нагръдници. Голата кожа под кожусите беше покрита с плътна боя.

Стигнаха до склона под пещерите и започнаха да се катерят между камъни и свлачища. В подножието на самата скала двамата бързо се изкачиха по изсечената пътека и хлътнаха в мрачното гърло на една от пещерите.

Едната фигура остана на входа, докато втората бързо продължи навътре. Мъжът отмести настрани един камък и се провря през тесния отвор в малкото помещение. Разнесе се тихо драсване и клечката кибрит освети индианска погребална камера. В нишите, издълбани в отсрещната стена, лежаха три мумифицирани трупа, до които като жертвоприношения бяха оставени няколко жалки натрошени гърнета. Човекът постави топка восък със забодена в нея сламка върху един висок перваз и я запали.

После се приближи до централната ниша: сив труп, увит в изтляла бизонска кожа. Мумифицираните устни бяха оголили зъбите и устата зееше в чудовищно захилена гримаса. Краката бяха свити към гърдите и коленете бяха завързани с въжета. Очите бяха две дупки, покрити с прогнила тъкан, дланите бяха свити в юмруци, ноктите бяха начупени и изгризани от плъхове.

Мъжът се наведе и с безкрайна нежност прегърна мумията, извади я от нишата и я положи върху дебелия пласт прах на земята. Бръкна под кожуха и измъкна кошничка и знахарско вързопче. Развърза вързопа, извади нещо и го вдигна към мъждукащата светлина: два тънки бронзови косъма.

Фигурата отново се обърна към мумията, бавно постави космите в устата й и ги натика дълбоко в гърлото. Разнесе се сухо пращене. После се отдръпна назад. Свещта угасна и пак настъпи пълен мрак. Чуваше се тих шум, шепот, сетне име, напевно произнасяно с бавен равен глас:

— Кели… Кели… Кели…

Изтече много време. Отново се разнесе драсване на кибрит и свещта повторно бе запалена. Фигурата бръкна в кошницата и се наведе над мумията. На слабата светлина проблесна остър като бръснач обсидианов нож. Последва ритмично стържене: камък, режещ суха чуплива плът. Скоро фигурата се изправи с малък кръгъл скалп, осеян с косми, отрязан от темето на мумията. Мъжът почтително го постави в кошницата.

И за пореден път се наведе. Разнесе се шум от пробиване. След няколко минути се чу остро изтропване. Мъжът вдигна кръгло парче черепна кост, разгледа го и го остави в кошницата при скалпа. После насочи ножа към свитите сухи юмруци, внимателно отстрани изтлялата бизонска кожа от дланите и ги погали. След това пъхна ножа между пръстите и методично ги отчупи един по един. Като стискаше всеки пръст в ръка, той отрязваше върха му и го поставяше в кошницата. После се прехвърли на пръстите на краката, отчупи ги от тялото и отряза върховете им. По земята се сипеше дъжд от прах.