Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Ха, за мен? — Гъс извади своя „Магнум .357“.

Джак не каза нищо, а се концентрира върху това да стигне до вкъщи, без да се изгуби. Предполагаше, че с решението си да го остави зад волана Гъс искаше да му даде урок.

— Носиш ли оръжие, хлапе?

Както се беше замислил, Джак се сепна.

— Ъ-ъ-ъ, не.

— Защо не, по дяволите? — Гъс прибра огромния пистолет. — Как си го представяш, ако положението се спече?

— То за малко… — отвърна Джак, щастлив, че вече може да говори.

— Ха, повече не си играй с огъня така, чат ли си?

Джак кимна.

— Зад вратата на кухнята има ключ.

— Виждал съм го.

— Най-долното чекмедже на бюрото ми отдясно. Там има един .38 с къса цев. Тъкмо за момък като теб. Зареден е, ама има и още две кутии с патрони.

— Не си падам по оръжията.

— Ха, че кой си пада, мамка му? — Гъс се надигна на мястото си. — Но понякога няма друг заместител.

Джак искаше да остане буден. Всъщност при цялото това вълнение със сигурност нямаше да заспи. Но Гъс пусна грамофона. От стаята му допълзя музика, позната и земна. Звуците обвиха Джак в пашкул от меланхолична история и много скоро той потъна в дълбок сън.

Когато отвори очи, на един клон на дъба пред прозореца имаше птица. Беше кацнала близо до празното гнездо. Главата й се въртеше като на ос, докато надничаше вътре и се озърташе. Беше сутрин. Върху голия дъсчен под се разстилаше тънка млечна светлина. Джак отхвърли завивките и се запрепъва към банята да се изпикае и да наплиска лицето си със студена вода.

Чудеше се какво ли ще направи Гъс за закуска тази сутрин. Надяваше се да са палачинки със сладко от диви боровинки. И тъй като не усети никаква миризма на готвено да се носи отдолу, знаеше, че има достатъчно време да изложи искането си пред готвача.

Пристъпвайки по коридора само по бельо, той се прозя широко и се почеса по корема. Почука на полуотворената врата на спалнята на Гъс, извика го по име и влезе. Пердетата бяха спуснати и вътре все още цареше полумрак.

Гъс лежеше на леглото. Чаршафите и одеялото бяха подпъхнати под огромното му туловище. Лицето му беше надолу, а ръцете — широко разперени. Джак предположи, че е изпаднал в алкохолно опиянение и извика името му още по-силно. След като не получи отговор, дръпна завесите. Утрото влезе в стаята и обля сцената в светлина.

Джак забеляза, че пижамата е странно черна и лъскава. Устата на Гъс беше полуотворена, сякаш се канеше да извика някого. Взираше се право в Джак.

— Гъс?

И тогава видя нож с чудновата дръжка да стои забит в гърба на Гъс.

Много по-късно, след като полицията беше дошла и си отишла, след като Джак даде показания, след като пастор Таск дойде и му приготви храна, след като къщата се изпразни от светлина и живот, Джак отиде до грамофона и сложи „Out of Our Heads“. Мик Джагър започна музикалната си разходка и Джак остана закован на място, втренчен в нищото. Знаеше, че ще прекара нощта тук, долу. А сигурно и много нощи наред. Не можеше да намери сили да се качи горе — нито в своята стая, нито в тази на Гъс. Но се чудеше дали птицата още стои на дъба. Чудеше се какво търси.

Почти месец по-късно детектив Станц го посети в „Хай Лайн“. Джак беше поел бизнеса. Станц закрачи бавно покрай стъклените витрини, сякаш обикаляше пазар, за да си купи някоя от изложените дреболии. Но Джак знаеше защо е тук онзи. Единствената загадка беше защо се появи чак сега.

Най-накрая Станц стигна до Джак, който стоеше зад касата. Прокашля се.

— В теб има някои, ъ-ъ-ъ, документи, които Гъс пазеше за мен. Искам да си ги взема.

Джак се замисли за момент.

— Знам какви документи имаш предвид. Те бяха на Гъс, а сега са мои.

Лицето на Станц се сбръчка.

— Ах, ти малък…!

Джак се протегна под тезгяха и извади обикновен кафяв плик.

— Тук държа един от тях.

Той отвори плика, за да може Станц да види фотокопията на документите, които Станц подписа, когато нае сейф в Национална банка „Ригс“.

Станц изсумтя.

— И какво? Почти всички държат сейф.

Джак извади изпод книжата фотокопие на друг документ.

— Не и когато 2 000 000 долара от парите на Луис Аройо Очоа отиват от сейфа в тази офшорна сметка на Кайманите.

Станц пребледня. Хвана се за витрината, за да не изгуби равновесие.

— Но това е невъзможно! Тези сметки са закрити.

Джак кимна.

— И аз така разбрах, но онзи данъчен адвокат, при когото ти отиде и който отвори сметката? Той работеше за Гъс.

Станц избърса потта от лицето си. Приближи се, за да вземе проклетите доказателства срещу него, но Джак беше по-бърз и дръпна папката настрани.