Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Забеляза, че шевролетът се отправя долу-горе към района на водохранилището, и се зачуди кого ли е наел Гъс на мястото на Мармозетката. Позицията не беше за завиждане и почти със сигурност изискваше по-голямо възнаграждение от това, което Гъс беше свикнал да дава. Но без съмнение тези разходи щяха да бъдат поети от Станц и вашингтонската полиция.

Пътуваха на север по „Джорджия Авеню“ и се отдалечиха от водохранилището. Когато шевролетът на Станц зави надясно по „Рок Крийк Чърч Роуд“, Джак изгаси фаровете. Имаше усещането, че знае къде ще се състои срещата с доносника на Гъс. Предчувствието му се потвърди, когато последва шевролета по „Маршал Драйв“, а после и по „Пършинг Драйв“. Движеха се по протежението на западната страна на потъналото в мрак равно голф игрище „Американски войници и авиатори“. Голи дървета се издигаха на групи, които без съмнение дразнеха посредствените играчи, които правеха бавните си обиколки в светлата част на деня. Сега обаче дърветата притежаваха игрището изцяло за себе си.

След като примигна с фаровете два пъти, шевролетът спря в една отсечка от пътя, оградена от двете страни с дървета. Джак веднага видя Станц и Гъс да слизат. Станц беше оставил фаровете включени и двамата мъже последваха двата снопа светлина, които прорязваха тайнствените сенки право по пътя. Бледи нощни пеперуди пърхаха наоколо, докато намерят края си на ярката светлина.

Джак предпазливо слезе от континентала и безшумно затвори вратата. Вървеше встрани от пътя, като дебнешком се примъкваше от дърво до дърво, пристъпвайки от сянка в сянка, за да не го забележат.

Намираше се достатъчно близо, за да види, че към Станц и Гъс се беше присъединил някакъв мъж. Той стоеше извън обсега на фаровете и Джак се придвижи напред, за да се опита да зърне лицето му. Все още не беше сигурен защо се почувства длъжен да проследи Гъс. Знаеше, че е разтревожен. Някой уби Мармозетката, защото бе стигнал твърде близо до убиеца на двамата мъже при „Макмилън Резервоар“. Джак прочете новинарската история и с лека изненада установи, че липсваше каквато и да е информация кои са жертвите. В статията се казваше, че самоличността им няма да бъде разгласявана, докато не бъдат уведомени най-близките роднини. Но впоследствие по време на разследването, по което се предприемаха все по-малко и по-малко действия, имената на жертвите не бяха споменати.

Когато се приближи още повече, Джак видя, че тримата мъже водят оживен разговор. Ръцете на Станц насичаха въздуха като брадви. Устата му работеше с невероятна скорост.

— … искаш да кажеш, че не можеш да се сдобиеш с никакво име? Имам нужда от едно проклето име!

— Нямам име — отговори доносникът на Гъс.

— Тогава, мамка му, ще намеря някой, който…

— Гарантирам ви, че никога няма да разберете името на убиеца — каза доносникът. — Нито от мен, нито от някой друг.

Джак се сепна, като видя Станц да види служебния си пистолет. Беше сигурен, че ако Гъс не беше се намесил, онзи щеше да застреля доносника. При така стеклите се обстоятелства ченгето скочи срещу мъжа, замахна силно и го удари, след което Гъс го хвана през кръста и го обузда.

— Махай се от тук! — изръмжа Гъс. — Тръгвай!

— Точно така — разярен изрева Станц. — Избягай с подвита опашка, безполезно негро!

Гъс хвърли Станц на земята и застана над него, държейки в огромната си лапа оръжието на детектива.

— Ще изям много лайна от теб, но не и тези. — Гъс изпразни пистолета на Станц и изхвърли патроните. После пусна оръжието на земята. — И повече да не си се веснал край къщата ми, ясно?

Докато Гъс се отдалечаваше гордо, Станц извика:

— И не очаквай да ти платя за това! — А когато Гъс се намести зад волана на шевролета и потегли, изкрещя: — Хей, тук ли ще ме оставиш? Мамка му!

Гъс чакаше Джак в страничния двор, под сянката на големия дъб. Джак, който се придвижваше с изключени фарове, не го видя, докато онзи не излезе пред колата. Джак натисна спирачките и Гъс се появи до прозореца откъм шофьорското място. Джак свали стъклото.

— Така и така си й свикнал на старата лодка, ми да вземеш да караш след мен до полицейското, че да му закарам бракмата.

Гъс остави Джак да кара и по обратния път към вкъщи.

— За к’во беше цялата работа при игрището за голф, що дойде?

В гласа му не се долавяше раздразнение, нито дори недоволство. Ако Джак не го познаваше добре, би си помислил, че дочува дори нотка нежност.

— Тревожех се.