Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Всичко си има цена — каза той.

Станц го прониза със суровия си поглед и попита:

— И каква е твоята?

— Искам да знам кой уби Гъс.

Станц въздъхна с облекчение и Джак знаеше защо. Изпитваше ужас, че Джак ще поиска половината от двата милиона долара, които той открадна. Но Джак не искаше нищо от кървавите пари на Очоа. Беше сигурен, че и пастор Таск няма да го стори. Освен това Гъс се беше разпоредил щедро в завещанието си в полза на Възродителната мисионерска църква, както и в полза на Джак.

Детективът облиза устни.

— А другият?

— Разписката за пистолета, който използва да убиеш Мани Ечебара, е на сигурно място при мен, детектив Станц. Никой не е нужно да я вижда.

Станц обмисли неочакваната ситуация, в която се озова. Накрая кимна.

— Всъщност мога да помогна.

Той протегна ръка. Джак му даде папката и той я прибра.

— Ножът, който измъкнахме от гърба на Гъс, е толкова необичаен, че на съдебния лекар му бяха нужни две седмици да го провери — започна Станц. — Казва се палета. Използва се в пекарните. Гъс запознавал ли ти е с някой собственик на хлебарница? Струва ми се, че да. Неговата запазена марка, нали? — Блестящите му очи пронизваха Джак без ни най-малко съчувствие. Това беше бизнес сделка, чиста и проста. — Но няма никакви отпечатъци, затова не можем да докажем нищо. Ръцете на вашингтонската полиция са вързани, нали разбираш какво имам предвид?

Джак, чийто мозък вече се беше концентрирал върху Сирил Толкан, отлично разбираше какво има предвид Станц.

За разлика от другите места, свързани с миналото му, които Джак посети напоследък, къщата на Мармозетката изглеждаше точно както си я спомняше — тъмносиня отвън с бели кепенци. Сигурно е пребоядисвана скоро, помисли си той.

При наличието на реална възможност вътре да се намира жертва на отвличане, както и похитителят й, Джак не беше готов да рискува някой супернетърпелив идиот да предупреди Крей/ Уитман. Нина не се противопостави. Но той не й каза, че вече е повече от сигурен, че Крей/ Уитман, колкото и невероятно да звучи, е същият човек, който преди двайсет и пет години беше убил двамата безименни мъже при „Макмилън Резервоар“, Мармозетката и Гъс. Освен това той беше мъжът, който бе похитил Али Карсън, и Джак изобщо не се съмняваше, че би забил палетата си в гърба й, ако му дадяха и най-малкия повод да заподозре, че леговището му е било открито. Това, което Джак все още не можеше да проумее, бе начинът, по който всички тези ужасни престъпления бяха свързани, защото той ни най-малко не се съмняваше, че това е така. Но сега се доближаваше до целта. Усещаше цвета в съзнанието си: студено, неоново синьо, точно толкова красиво, колкото грозна бе разгръщащата се серия от злодеяния.

Поредицата престъпления му казваше още нещо: като застреля Сирил Толкан заради убийството на Гъс, той тръгна след неправилния човек. Сега, докато в главата му се премятаха всички налични факти, се запита дали нарочно не е бил подведен да проследи Толкан. В крайна сметка както Станц, така и Джак решиха, че най-уличаващото бе уникалното оръжие на убийството. Палетата се използваше в пекарните. А Сирил Толкан притежаваше една — хлебарницата „Ол Ъраунд Таун“. Но макар че Джак уби Толкан преди двайсет и пет години, странната изпилена палета отново биваше използвана като оръжие за извършване на убийства. На Джак не му се вярваше, че появата на палетата отново е съвпадение, а и не допускаше, че става въпрос за убиец имитатор, поради простия факт, че преди двайсет и пет години оръжието на престъплението в нито един момент не бе показано публично. Това означаваше, че убиецът на Гъс е бил жив през цялото това време. Но защо изплува на повърхността сега и защо отвлече Али Карсън?

Джак седеше зашеметен, опитвайки се да възстанови равновесието си, докато миналото и настоящето неудържимо препускаха едно към друго.

Най-накрая се раздвижи.

— Аз познавам това място — призна той, докато сядаха в колата, паркирана до сградата. — Аз ще поема задната част, а ти предната.

Синхронизираха часовниците си. Беше сумрачно. Светлината неумолимо чезнеше от небето, сякаш прогонена от тъмна мъгла. Въздухът беше студен, но нямаше вятър. Влагата покриваше земята като пелена от смет.

— Дай ми деветдесет секунди, след като се разделим, за да заема позиция — продължи той. — Става ли?

Нина кимна и двамата слязоха от колата. И двамата погледнаха часовниците си, когато се разделиха на тротоара. Джак си броеше наум, докато вървеше покрай къщата и минаваше между боклукчийските кофи вдясно и телената ограда отляво. Замисли се за Зила — огромната немска овчарка, към която Гъс се отнасяше много добре.