Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Али, аз съм Джак, Джак Макклюр. Бащата на Ема. Помниш ли ме?

Али го изгледа с непроницаемите си очи. Не беше спряла да се поклаща и Джак не можеше да спре да мисли за стаята с чудовищния стол, каишките и миризмата.

— Не се бой, Али. Аз и Нина сме изпратени от майка ти и татко ти. Тук сме, за да те отведем у дома.

Нещо от казаното предизвика искрица живот в очите й.

— Джак?

— Да, Али. Джак Макклюр.

Внезапно Али спря да се поклаща.

— Наистина ли си ти?

Джак кимна. Той й подаде ръка, докато Али се протегна и колебливо я хвана. Очакваше да се отдръпне назад, но вместо това тя се хвърли в прегръдката му. Ридаеше, опирайки се на него с отчаяние, което му разкъса сърцето.

Той се изправи на крака, без да я пуска. Цялата трепереше. Нина се приближи зад него. Тя отваряше чекмеджетата едно по едно. Всичките бяха празни, с изключение на най-горното, в което имаше най-различни обикновени инструменти — чук, нивелир, клещи, резци за жици, различни отвертки и гаечни ключове.

Али пак започна да скимти и Джак постави ръка на тила й в опит да я успокои. С другата ръка той извади мобилния си телефон и натисна един бутон. След миг бъдещият президент Едуард Карсън отговори.

— Сър, дъщеря ви е при мен. Али е жива и здрава.

За малко от другата страна на линията се чу шумолене, което можеше да означава всичко, в това число и Карсън да си бърше сълзите.

— Благодаря ти, Боже — промълви той със задавен от вълнение глас. След това Джак го чу да предава новините на жена си и тя извика от облекчение и радост.

— Джак — обади се Карсън, — с Лин не знаем как да ти се отблагодарим. Може ли да говорим с нея?

— Не ви съветвам, сър. Трябва да я измъкнем от това място и да й направим изследвания.

— Кога може да я видим?

— Линейката идва насам — отговори Джак. — Можете да дойдете в „Бетесда“.

— Тръгваме — каза бъдещият президент. — Джак, ти удържа на обещанието си. С Лин никога няма да го забравим.

В същия момент, в който Джак прибра телефона си, Нина отвори шкафа над малката мивка. При вида на рогатата пепелянка, която се плъзгаше по рафта, тя отстъпи назад. Зловещата клинообразна глава с демонски роговидни израстъци се вдигна нагоре. Пепелянката беше гладна и нервна. Езикът й се стрелна навън, трептейки и надушвайки живи същества.

Джак изрови клещите от чекмеджето. Главата се движеше напред много по-бързо, отколкото той можеше да я следва, но когато преполови разстоянието до него, отгоре й падна някаква сянка падна и я забави. Джак усети струйка леден дъх в тила си. С добре премерен удар с клещите той зашемети пепелянката, след което захвана главата й между челюстите на клещите и стисна с всичка сила. Въпреки че мозъкът на змията стана на пихтия, тялото й дълго време продължи да се гърчи и да се удря бясно във всички посоки.

Нина се постара да възстанови равновесието си.

— Джак, добре ли си?

Той беше загубил гласа си и само кимна.

— Идваше право към теб. Бях сигурна, че ще те ухапе.

— Щеше да го направи — потвърди Джак леко замаян, — но нещо я забави.

— Това е невъзможно.

— И все пак стана нещо. Между мен и змията застана сянка.

Нина се огледа.

— Каква сянка, Джак? — Тя размаха ръка през пространството, което Джак посочи. — Тук няма никаква сянка, Джак. Абсолютно никаква.

Али се изви в ръцете му и отлепи лице от рамото му.

— Какво стана? — прошепна тя.

Джак изрита тялото на змията.

— Нищо, Али. Всичко е наред.

— Не, не е. Нещо стана — настоя тя.

— Ще те изведа оттук, Али — прошепна той, докато я изкарваше през кухнята и по коридора. — Вашите ще дойдат да ни видят.

Къщата на Мармозетката гъмжеше от тежковъоръжени служители, каквито Нина поиска. Заедно с тях дойдоха и двама души от Бърза помощ със сгъваема носилка, медицинска сестра и семейният лекар на Карсън. Но Али отказа да се отдели от Джак, затова двамата, придружавани от Нина, излязоха от къщата, съпровождани от ескорта.

Али доближи устни до ухото му.

— Усетих нещо, Джак. Като че ли някой стоеше зад нас.

— Сигурно си загубила съзнание за момент — отвърна Джак.

— Не, усетих някой да диша, студен дъх по бузата ми.

Сърцето на Джак подскочи. Възможно ли е Али също като него да е усетила сянката? В главата му закръжаха възможности.

Той се качи в линейката заедно с плътно прилепналата към тялото му Али. Дори когато успя да я остави върху носилката, за да може лекарят да я прегледа, тя не го пусна напълно. Явно беше ужасена, че ще я остави сама с живия й кошмар.