Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— А от какъв друг ъгъл би могло да бъде погледнато?

Джак можеше да измисли най-различни алтернативи, но всички те попадаха в рамките на строгите убеждения на скептиците — както научни, така и религиозни.

И тъй като все още усещаше крилата на мистерията да пърхат около тях, той й каза това, което не можеше да сподели с никого. С лакти върху коленете и плътно сплетени пръсти, той се наведе напред и рече:

— След като се разделихме с Шарън, започнах да се чудя дали това е всичко. Имам предвид живота, света, който виждаме, чуваме, помирисваме, докосваме.

— Защо тази мисъл се появи тогава? — попита Али.

Джак търсеше подходящия отговор.

— Защото без нея станах, как да кажа, отвързан.

— Аз съм отвързана от първия си дъх. — Али седна напред. — Понякога си мисля, че съм се родила, задавайки въпроса: „Това ли е всичко?“ Но за мен отговорът винаги е бил: „Не, светът се простира далеч зад решетката на клетката ти.“

Джак се извърна към нея.

— Наистина ли смяташ, че светът е клетка?

Тя кимна утвърдително.

— Тя е достатъчно малка, Джак. Ти си бил и продължаваш да си в нея, така че трябва да знаеш.

— В такъв случай се радвам, че Ема е дошла вътре.

— За толкова кратко време!

Искреното съжаление за пореден път скъса сърцето на Джак.

— И тя е имала теб, Али, макар и за толкова кратко време.

Сенките се разстлаха над обширните морави, живите плетове и цветните лехи и стана хладно. Али потръпна, но когато Джак я попита дали иска да се прибере вътре, тя поклати глава.

— Не искам да се връщам — прошепна тя. — Не бих го понесла.

Без да мисли, Джак покровителствено обви ръка около тялото й и за негова изненада, тя се приближи към него.

— Искам да ти разкажа за Ема — най-после промълви тя.

Зашеметен, Джак не каза нищо.

Али се извърна с лице към него.

— Мисля, че затова е още тук. Смятам, че иска да ти разкажа сега. Иска да знаеш всичко за нея.

На Джак му отне близо час да убеди доктор Сондърсън и управата на „Емили Хаус“, че Али не се шегува, като казва, че не може да прекара още една нощ там. Накрая все пак бе принуден да се обади на важната клечка.

— Тя ще бъде с мен, сър — каза той на бъдещия президент.

— Тя това ли иска, Джак?

— Да, сър. — Джак се отдалечи от доктор Сондърсън, която седеше, окъпана в светлина, зад огромното натруфено бюро. — Честно казано, не виждам друг начин да стигнем до нея. Всички други начини са изчерпани.

— И аз така разбрах — мрачно отвърна Едуард Карсън. — Добре тогава. Твоя е до утре на обяд.

— Но, сър, това е много малко време.

— Джак, церемонията по встъпването ми в длъжност е вдругиден. Поне трима топ психиатри прецениха състоянието й, без да стигнат до каквото и да е заключение, освен че не е била наранена. Благодаря на Господ за това.

— Сър, задължително трябва да намерим похитителя й.

— Възхищавам се на ентусиазма ти като пазител на закона, Джак, но това не подлежи на обсъждане. Али има задължение да стои до мен и съпругата ми по време на церемонията. Не минахме през цялата тази тайнственост само за да изпусне тя най-важната фотосесия в живота си. А и в края на краищата, най-важното е, че е жива и здрава. Не държа да зная какво й се е случило и, честно, не съм изненадан, че не иска да го изживее отново. И със сигурност няма.

Сигурно целенасочеността, помисли си Джак, образува около всички политици — консерватори, либерали или независими — такава твърда и лъскава обвивка. Той беше наясно, че бъдещият президент вече е решил. Нито един аргумент не можеше да му повлияе.

— Добре, сър. Ще доведа Али утре на обяд.

— Чудесно — отвърна Карсън. — И още нещо. Настоявам да има хора от Сикрет Сървис.

— Разбирам как се чувствате, сър. — Според Джак присъствието им не беше кой знае какъв проблем, но се налагаше да се справят с него по някакъв начин. — Но трябва да знаете, че за Али няма да е добре да вижда охрана точно сега. Нужно ми е тя да заговори свободно за случилото се, докато е била в плен. Чувството, че е обградена, лишена от свобода, ще направи задачата още по-трудна.

От другата страна на линията последва мълчание, докато Карсън обмисляше казаното.

— Добре, тогава един компромисен вариант. Искам да ви придружат по пътя. Ще се покажат с колата само ако стане наложително.

— И, сър, бих искал аз да избера постоянната й охрана. Вече имам предвид двама души. Не искам случилото се в „Лангли Фийлдс“ да се повтори.

— Става, Джак, по този въпрос сме на едно мнение — съгласи се Карсън. — А сега ме остави да уредя нещата с доктор Сондърсън.