Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Имаше и още нещо. Чрез Али той се доближаваше до Ема, започваше да разбира, че двамата с дъщеря му не са били толкова различни. Изглежда, Ема е знаела колко си приличат, но бидейки такава, каквато е, Ема е имала нужда да прави нещата по свой начин, точно както правеше той на нейната възраст. Внезапно го разтърси чувство на неподправена радост. Струваше му се, че той и Ема отново ще бъдат заедно, че двамата ще се съберат, вероятно толкова скоро, колкото в деня, в който тя му се обади. В края на краищата тя идваше да го види. Какво е искала да му каже?

— Абът и Костело. — Али държеше в ръка една касета. — Може ли да изгледаме това? Ема ми разказваше за тях, но аз никога не съм ги гледала.

Джак се отърси от унеса, включи телевизора и пъхна касетата в отвора. Гледаха „Шапкарска фабрика Съскехана“ и Али се смя до сълзи. Но след това започна да плаче неудържимо и не спря нито когато скечът свърши, нито когато Джак извади касетата. Просто плачеше и плачеше, но при опита на Джак да я прегърне се отдръпна. Той я остави на спокойствие за известно време, качи се горе и седна в бившата стая на Гъс. След като леглото го нямаше, вече можеше да стои там. Замисли се за Рони Крей, опита се да си го представи, опита се да си представи какво би искал един сериен убиец от Али. Имал ли е намерение да я убие? Ако да, е разполагал с достатъчно време да навре изпилената си палета в гърба й. Дали е възнамерявал да я измъчва, преди да я убие? Ако е било така, по нищо не личеше да е започвал. Освен това мъчението не беше характерно за начина на действие на Крей. И ако имаше нещо, което Джак да е научил от работата си с престъпници, дори и с най-находчивите, то беше, че веднъж установен, почеркът никога не се променя. Същият извратен импулс, който караше един човек да убие друг, подтикваше престъпника всеки път да го прави по един и същ начин, като вид изкупителен ритуал.

И така, поемайки огромен риск, Крей беше отвлякъл Али Карсън от територията на „Лангли Фийлдс“. Ако целта не е била да я убие или измъчва, тогава какъв е бил мотивът му? И защо я е изоставил? Дали са имали късмет, дали просто е излязъл да пазарува провизии, когато двамата с Нина нахлуха в къщата? Дали е бил предупреден? Но как и от кого? Колкото повече обмисляше загадката, толкова повече се убеждаваше, че ключът е Али. Трябваше да я накара да проговори.

Когато слезе долу, тя седеше на дивана.

— Съжалявам за странното ми държане.

— Забрави — отвърна Джак. — Гладна ли си?

— Не особено.

— Все пак да хапнем нещо. — Джак тръгна към кухнята и Али го последва. Тя му помогна да отвори кутиите и да разсипе храната в чинии. Джак й показа къде стои сребърната посуда и тя подреди на масата изискани чинии и прибори.

Али не беше вегетарианка, затова Джак поръча запечени до тъмночервено ребърца, говеждо с оризова юфка и кълнове, ориз със свинско и китайско броколи в чеснов сос.

С изключение на сочните ребърца, двамата се нахраниха с помощта на дървените пръчици, пакетирани заедно с храната. Али сякаш беше родена с тях. Джак се беше научил да ги ползва от Ема.

— Бях вегетарианка, но преди да срещна Ема. — Устните й се разтегнаха в тъжна усмивка. — Никой не можеше да изяде повече свинско от нея. — Али нави няколко лъскави парченца юфка около пръчиците си. — Аз й се присмивах. Тогава тя ме попита защо съм вегетарианка. Разказах й как третират животните и как после ги заколват. Тя се разсмя и каза, че съм лицемерка, ако това е причината да не ям месо. „Може ли да ми заемеш велуреното си яке? Ами кожената пола или някой от коланите си? И колко чифта пластмасови обувки имаш?“ Тя ми разказа как малките ферми отглеждат крави, прасета, овце и пилета по хуманен начин. Разказа ми за така нареченото „бавно“ фермерство, за методите на продължително отглеждане, без използване на хормони. Каза ми, че ако искам да съм вегетарианка, си е моя работа, но че трябва да имам основателна причина. Беше дяволски умна. Беше си направила собствено проучване, вместо да декламира готово заучени доводи като мен. Това, което наистина ме изуми у нея, е, че никога не правеше избор безцелно. Зад постъпките й винаги се криеше причина.

Кое беше момичето, за което му говореха?

— На нас с Шарън никога не ни е изглеждало така. Ние виждахме само хаос и бунт.

— Да. Е, и това го имаше.

— Иска ми се да бях отделял повече време, за да видя повече неща.

— Предполагам, че това нямаше да има значение.

— Какво искаш да кажеш?

— Ема майсторски ви позволяваше да видите само това, което тя искаше да видите, и нищо повече. — Али сви колене до гърдите си и ги обви с ръце. — Ще ти кажа как беше в началото с мен. Ема нямаше много приятели. Не защото другите момичета не се опитваха. Напротив. Всички искаха да се сближат с нея, но тя не искаше да е част от която и да е групичка, въпреки че съвсем спокойно щеше да стане лидер. Тя виждаше себе си в напълно различна светлина. И двете се възприемахме като различни, като аутсайдери с главно „А“.