Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Фактът, че дъщеря му е живяла със същото чувство, което го съпътстваше през целия му живот, че е смятала себе си за Аутсайдер, разтърси Джак до мозъка на костите. Или може би, ако бъдеше честен със себе си, това, което го шокира, беше, че той самият не виждаше в нея Аутсайдер.

— Според мен аз винаги съм се смятала за Аутсайдер заради политическите амбиции на баща ми — продължи Али. — Откакто се помня, единственото, за което говореше, единственото, което планираше, бе да стане президент. В определен момент си мислех, че е започнал да крои планове да стане президент още в началното училище. Както и да е. Именно Ема ме накара да осъзная, че ролята ми на Аутсайдер няма нищо общо с баща ми, а се корени в самата мен.

Старият Мъди беше подхванал бавната и тъжна песен „My Home Is In The Delta“ — едно от любимите парчета на Гъс.

— Значи Ема се е смятала за Аутсайдер.

— Не само че го мислеше — отвърна Али на момента. — Тя наистина беше Аутсайдер.

Джак поклати глава.

— Не съм сигурен, че разбирам.

— В началото и аз не разбирах. — Али взе чинията и приборите на Джак, сложи ги върху нейните и отнесе малката камара в мивката.

— Остави ги — каза Джак. — Ще ги измия после.

— Всичко е наред. — Али пусна водата. — Обичам да го правя, защото никой не ми е казвал и дори не е очаквал от мен да го свърша. — Тя изстиска малко препарат върху една гъба и се залови съсредоточено за работа. — Не разбирах, докато с времето не я опознах. И тогава ме озари отговорът: за разлика от повечето момичета на нейната възраст, Ема не определяше себе си от тяхната гледна точка. Познаваше себе си из основи. И затова притежаваше някаква, как да кажа, необуздана енергия.

След като приключи, Али подсуши ръцете си, върна се на масата и седна.

— Ема ме запозна с Хънтър С. Томпсън, най-големият съвременен Аутсайдер. Но също ми предложи да прочета Блейк. — Тя наклони глава. — Имаш ли представа кой е Уилям Блейк?

При споменаването на името на Блейк през тялото на Джак премина слаба тръпка. Той четеше и се наслаждаваше на творбите на Блейк, когато посещаваше вашингтонските обществени библиотеки, което продължи дълго след като за пореден път остана сам. Но не можеше да забрави впечатляващия откъс, който Крис Армитидж цитира вчера пред него и Нина.

— Да.

— Ема обожаваше Блейк. Тя се идентифицираше с него. И когато го прочетох, я разбрах напълно, защото любимият й цитат беше следният. — Тя затвори очи и сбърчи чело съсредоточено. — „Трябва да създам своя собствена система или да стана роб на нечия друга. Работата ми не е да разсъждавам и да сравнявам; работата ми е да създавам.“

— Ема е искала да създаде нещо.

Али кимна.

— Нещо важно, нещо трайно.

— Какво точно?

Сълзите отново се появиха и започнаха да се стичат от ъгълчетата на очите й.

Ужасно предчувствие внезапно стисна сърцето на Джак.

— Какво?

Али стана и закрачи из стаята. Мъди Уотърс беше по средата на „You Can’t Lose What You Ain’t Never Had“.

Тя прехапа долната си устна и каза:

— Честно, не съм сигурна дали трябва да ти кажа.

— Али, ти стигна дотук — подкани я Джак. — Ема вече няма нужда да бъде защитавана.

— Да, знам, но… — Тя издиша бавно и каза: — Тя имаше намерение да напусне училище.

Джак облекчено се отпусна.

— Искаш да кажеш, че не й е харесвало в „Лангли Фийлдс“.

— Не, имам предвид училище като цяло, а не конкретно училище.

Сега Джак беше озадачен.

— Но какво е имала намерение да прави?

— О, боже, не искам да злоупотребя с доверието й.

— Но нали ми каза, че според теб Ема иска да го споделиш с мен — противопостави се Джак и си даде сметка, че е напълно сериозен.

Али кимна, но изражението й остана мрачно. Приближи се и седна до него.

— Имаше намерение да направи това, което чувстваше, че е длъжна. — Очите й плуваха в сълзи. — Планираше да се присъедини към П-2.

Образът на Кала Майърс увисна във въздуха. Прожекционният апарат увеличаваше чертите на лицето й до холивудски размери. Никой в стаята, а най-малко министър Денис Пол, не пропусна да забележи приликата й с Али Карсън.

— Господа — каза крайно неприятният Хю Гарнър с най-авторитетния си глас, докато държеше високо във въздуха някакъв предмет в пликче с надпис. — Сега разполагаме с неопровержимо доказателство.

Пол беше част от много отбрана публика, разположена в зала Запад в Пентагона. Заедно с него бяха президентът, държавният секретар и съветникът на президента по национална сигурност. Седяха около полирана абаносова маса. Пред всеки имаше бележник, няколко молива, чаша и бутилка студена вода. След срещата всички писмени материали щяха да бъдат събрани и изгорени.