Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Оценявам това — отвърна Пол. — Това може да е рамото, от което се нуждая. — Когато вълкът се ожени за агнето, додаде мислено той.

Президентът вдигна ръка.

— Моля ви, следвайте преди всичко ускореното ни разписание. Денис, Макклюр трябва да бъде опакован и доставен преди двайсети този месец.

Денис Пол излезе от Пентагона, извади мобилния си телефон, натисна един от бутоните за бързо набиране, каза една-единствена дума — „Скрит“ — и прекъсна връзката. После се качи в лимузината си, която го откара до близкия търговски център „Нордстром“. Влезе вътре и директно отиде до щанда за мъжка мода. Там забеляза двама от хората си. Докато първият го покриваше и проверяваше за опашка, Пол се приближи до втория агент, взе голямата пазарска чанта от ръката му и продължи към входа за пробните, където на пост стоеше друг от агентите му.

Само едно от отделенията вътре беше заето. Пол избра съседната кабинка и за четири минути свали меката си шапка, тъмносиньото кашмирено палто, костюма „Брукс Брадърс“, ризата „Пол Стюарт“ и вратовръзката. Бутна черните спортни обувки настрани. После извади от пазарската торбичка дънки с права кройка, синя памучна риза и чифт кафяви каубойски ботуши „Лукчесе“.

Вече облечен и с папка в ръка, която извади от палтото си, той почука на стената между неговата и другата заета кабина. Четвъртият от агентите му се появи с кафяво вълнено палто и сиво–кафява висока широкопола шапка, предназначени за Пол. Когато секретарят освободи кабинката, агентът, който имаше телосложението на Пол, влезе и се премени в дрехите на шефа си. Именно той излезе от „Нордсторм“ през същия изход, който Пол използва на влизане. Качи се в лимузината на Пол и тя бързо го откара. В същото време Пол използва една странична врата, за да излезе на алеята отвън, където с включен двигател го чакаше такси „Емпайър“, зад чийто волан седеше един от агентите му.

Веднага щом Пол се качи, таксито потегли, сви по булевард „Вашингтон“ и се насочи към „Арлингтън“. На ъгъла между Четиринайсета улица и „Уейн“ Пол слезе, заобиколи сградата, за да се увери, че е чисто, и тръгна нагоре по улица „Адамс“. Точно на пресечката с Петнайсета улица го чакаше кола на градската полиция. Пол отвори задната врата и се качи.

— Всичко е чисто — съобщи. — Имаш ли новини?

— Да, сър — кимна агентът, преоблечен като ченге. — Капитанът на яхтата ви чете по устни.

— По дяволите! — Юмрукът на Пол се стовари върху страничната облегалка. — На кого докладва?

— Мобилен номер, който не можем да засечем.

— Ясно. — Той се замисли за момент. — А датата и часът на обаждането?

— Това го знам — отвърна агентът и предаде исканата информация.

Пол се загледа през прозореца в гражданите, които бързо отминаваха, за да купят риба или да вземат цветя. С арогантност, типична за администрацията на настоящия президент, съветникът по национална сигурност ги наричаше „дребни хорица“. Естествено, самият Пол беше част от тази администрация, но точно в този момент се чувстваше като плъх, сврян в купчина дърва, който подозира, че сбирщина котараци чакат да му откъснат главата в мига, в който се подаде навън. „Това е прекрасно, просто прекрасно.“

Той кимна.

— Добре, да започваме. — Пол отвори тънката папка, прегледа я още веднъж и пак учудено се замисли за оскъдната истинска информация за Иън Брейди, най-ценния шпионин на правителството. Но даже и в тези няколко абзаца имаше нещо за него. Беше сигурен в това, но да го вземат дяволите, ако знаеше какво е то.

— Как е, каубой? — попита Нина Милър, когато той я взе от сенките на улица „Тафт“.

Пол се извърна.

— Като плашило съм, нали?

Тя подхвърли широкополата му шапка на предната седалка. След като се настани до него, той й съобщи:

— Имаме проблем.

— Още един — попита тя — или същият?

Това го разсмя въпреки ужасното му настроение.

— Мисля, че всичките ни проблеми водят към един човек.

— Иска ми се да беше Хю Гарнър — каза Нина. — С него мога да се справя.

— Той има нужда от уволнение, това е сигурно — призна Пол. — Някакви идеи по въпроса?

— Джак ми каза, че Хю потопил под вода главата на Питър Линк, един от лидерите на ПАСП. Щял да стори същото и с Крис Армитидж, ако Джак не се бил намесил.

— Забрави за това. Президентът току-що ми нареди да арестувам и разпитам всички членове на ПАСП.

— Започна се.

Пол мрачно кимна.

— Въпреки всичките ни усилия.