Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Значи съветникът по национална сигурност работи по волята на президента срещу нас.

Пол кимна.

— Вероятността за това е най-голяма. Но спечелих малко време. Казах му, че съм те внедрил с надеждата да се сближиш с Джак Макклюр.

— Това не е далеч от истината.

Пол се подсмихна.

— Надявай се. Истината стига дотам. Подхвърлих им версията, че ще намеря начин да настроя Джак срещу Едуард Карсън. Тогава Джак ще отиде при пастор Таск и ще го накара да настрои силата на Възродителния мисионерски конгрес срещу Карсън.

Нина поклати глава.

— Какво ли не бих дала да се вмъкна за петнайсет минути в мозъка ти.

— Сега, след като знаем срещу кого се борим — продължи Пол, — най-добре ще е да групираме силите и да подсилим укрепленията с хора.

— Мили боже, не говориш за всеобща война, нали?

— Не на открито. Но вече усетихме първите удари под кръста — измяната на двама от хората ми и на капитана. Задача номер едно е да изкореним останалите, ако има такива. Не можем да реагираме адекватно, ако противникът знае всяко наше движение.

— Ще се заема с това — обеща Нина.

— Използвай ресурсите на Сикрет Сървис, а не на вътрешната сигурност.

— Дадено.

Придвижиха се още малко напред, всеки унесен в мислите си.

— А сега ми кажи какво ново с нашето момче Джак — каза Пол.

— Спомняш ли си двойното убийство при „Макмилън Резервоар“ преди двайсет и пет години?

— Това би трябвало да е от компетентността на градската полиция, нали така?

— Явно не и в случая. Проверих записките на градската във връзка с инцидента. Няма такива. Според Джак материалите във вестниците са изключително малко. Проверих казаното от него и се оказа, че е прав. За престъпление от този род е изхабено твърде малко мастило. Липсват даже имената на жертвите. Всичко било потулено, следователно трябва да е било на високо правителствено ниво.

— Какъв е интересът на Макклюр към двойното убийство?

— Не знам, нямахме време да говорим подробно. Но той проявява особен интерес и към местен наркопласьор, работил по онова време. Джак каза, че никой не знаел кой е той или откъде е, но разполагал с ужасно много пари. Никой не можел да пипне с пръст този мъж на име Иън Брейди.

За миг Пол си помисли, че го е ударила кола, прескочила бордюра на тротоара. Със сигурност имаше извънтелесно преживяване. Когато успя да възстанови всичките си сетива, той я подкани:

— Я пак.

— Да не би да казах нещо…

— Името. — Пол нетърпеливо щракна с пръсти. — Кажи ми пак името.

— Кое? Иън Брейди?

— Да, мамка му.

Пол се загледа в далечината с невиждащи очи. Брейди беше ключът към бързо развиващите се събития. Сериен убиец, негодник, най-вероятно психопат — това беше шпионинът, който Пол наследи. Най-важният разузнавач, действащ от двайсет и пет години насам. Чудовището, което беше принуден да защитава и чието местонахождение вече не знаеше. Но тогава кой го знаеше? И в този момент мислите му се избистриха идеално.

— Доведи Джак Макклюр — нареди той на Нина. — Доведи ми го колкото е възможно по-бързо.

Нина извади мобилния си телефон.

— Ще му се обадя още сега.

— Не — прекъсна я Пол. — Твърде вероятно е всичките ни разговори по мобилните телефони да се подслушват. Даже не искам да говоря по моя, освен ако не използвам предварително уговорени кодови сигнали.

— Ще намеря друг начин.

Пол кимна замислено.

— Сигурен съм.

— Набий си го в главата, Джак — каза Шарън в спешното отделение. — Всички имаме таен живот, не само ти.

Сега Джак осъзна истината в думите й. Дъщеря му е водела таен живот точно под носа му. Все едно никога не я беше познавал. А това, разбира се, беше недостатък, за който Шарън непрекъснато го обвиняваше. Но като имаше предвид думите й, той реши, че трябва да разбере дали тя е знаела за тайния живот на Ема.

— Щом е била толкова силно привлечена от мъглявините на религията и държавното управление, защо не се е присъединила към някоя мирна организация като Първите американски светски проповедници? — попита Джак.

— Защото това беше Ема — отговори Али. — Защото тя никога не вършеше нещата наполовина, защото беше силна и сигурна в себе си. И преди всичко защото смяташе, че групата евангелисти, окупирали федералното правителство, са подстрекатели към война, че единственият начин да се привлече вниманието им, да бъдат атакувани, да бъдат изобличени, е с радикален отговор.

— Мразела е подстрекателите към война и затова самата тя е станала такава? — Джак поклати глава. — Това не противоречи ли на логиката?