Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Както и една друга — добави Джак.

Али се загледа в празното пространство отвъд предното стъкло.

— Вече се познавахме по-добре, отколкото ако бяхме сестри. Бяхме се открили взаимно, обичахме се. Споделяхме нощта с цялата й самота, смълчаност, потайност.

И изведнъж й се стори, че Ема седи до нея. От гърдите й се изтръгна леко ридание и заплака. Тя трябва да е тук, помисли си Али. Тя би разбрала какво ми се случи, тя ще може да ми каже защо се чувствам толкова странно, защо всичко изглежда страшно. Всичко, освен Джак.

— Тайни като например с кого се срещаше Ема под дъбовете до „Лангли Фийлдс“?

За миг настъпи мълчание и Али се сви на седалката. В главата й бушуваше борба между това, което искаше да направи, и това, което се чувстваше длъжна да премълчи.

— Добре, излъгах те за това, но само за да предпазя Ема, онази част от живота й, която тя ми беше доверила.

— Значи знаеш с кого се е срещала?

Али прехапа устна. Подобно на облак, покрил с воала си луната, върху нея се спусна сянка. Очите й изгубиха фокус, а после погледът й сякаш се фиксира върху далечен остров. Стомахът й се сви на топка, студена пот започна да се стича под мишниците и по кръста й. Вече нямаше връщане назад, но знаеше, че не може да каже на Джак, че отвличането е дело на Крей. Ако се придържаше към това, което й каза Ема, всичко щеше да е наред. Единственото нещо, което я успокояваше, бе да говори за приятелката си, да се чувства по-близо до нея. Затова тя продължи вече започнатия от самия Крей процес да разделя мислите си на две — да говори за приемливото и да отблъсква забраненото.

— Ема каза, че името е Рони Крей.

До този момент Джак си бе мислил, че изразът „кръвта му се смрази“ е просто фигура на речта. Но сега го преживя буквално. Ема се е срещала със сериен убиец, с мъжа, който отвлече Али. Дали Али е разбрала това? И тъй като тя едва започваше да се разкрива пред него, той прецени, че моментът не е подходящ да й каже.

— Но още от самото начало тя подозираше, че Рони Крей вероятно не е истинското му име — допълни Али.

Всеки един причудливо навит синапс в мозъка на Джак затрепка.

— Какво я е карало да се съмнява?

— Ема прочете много материали за патологичното състояние да си Аутсайдер. Всъщност тя буквално беше научила наизуст „Аутсайдерът“ на Колин Уилсън. Именно оттам взе термина и така разбра, че тя самата е такава. Прочете и още една книга на Уилсън. Мисля, че се казваше „Криминална история на човечеството“. Във всеки случай беше чувала името Рони Крей и го провери. Той е един от двама близнаци убийци от Ийст Енд в Лондон. Патологията им я впечатлила и мисля, че това беше една от причините дори да се заслуша в този човек.

— Те са споделяли възгледите на П-2.

Тя кимна.

Джак почувства вътрешната борба на дъщеря си. Този важен епизод се беше случил, докато той бе изцяло отдаден на работата си. Животът на дъщеря му се беше изплъзнал между пръстите му като пясък.

— Тя не усети ли потенциалната опасност?

— Разбира се — отвърна Али. — Но в това му беше чарът, затова не се оттегли. После започна да подозира, че Рони Крей крие някакви тайни, и се зае да разбере какви са.

— Не мога да повярвам — каза Джак. И това бе самата истина.

— Защо? — попита Али. — Ти би направил същото.

Нямаше смисъл да й казва, че той е мъж на възраст и има зад гърба си години обучение.

— Знаех си, че тя не би следвала Крей сляпо.

— Ема никога не вършеше каквото и да било на сляпо.

— Дори и да се дрогира?

— Най-вече що се отнася до наркотиците. За Ема вземането им беше, как да кажа, социален експеримент.

— Какво имаш предвид?

— Чудеше се дали опиянението ще й даде възможност да постигне друго ниво на състоянието „Аутсайдер“. Да докосне, знам ли, безкрайността.

— И постигна ли го?

— Ами… разочарова се. Беше убедена, че има нещо непостижимо, но то е отвъд нашите възприятия.

— Аз съм имал същото усещане — вметна Джак.

Али кимна.

— И аз.

Той се замисли.

— Тя наистина ли искаше да стане член на П-2, или я водеше желанието да разбере нещо повече за Крей?

Али сви рамене.

— Мотивите на Ема никога не бяха прости. Но знам едно нещо със сигурност. Тя беше твърде умна, за да последва вожда с лъжливите обещания ей така. Вътрешният й глас беше ненадминат.

Джак се замисли за случаите, когато Ема се опитваше да го укроти по време на някой от словесните му спаринги с Шарън, как думите й влизаха през едното му ухо и излизаха през другото. Защо го е правил? Защо е подценявал мнението й? Или беше твърде трудно да се изправи лице в лице с истината в думите й?