Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Философите твърдят, че откакто свят светува, „каквото почукало, такова се обадило“ е справедлив отговор.

Разхождаха се в джунглата от дървета и храсталаци зад къщата. Небето почерняваше, сякаш постепенно се покриваше със сажди, и студен вятър поклащаше най-горните клони. Джак премисляше казаното от Али, защото нещо в думите й го глождеше и придобиваше застрашителни размери в игралното поле, на което се озова.

Той поспря до гигантския дъб.

— Да обсъдим това малко по-подробно. Ема е знаела, че баща ти спечели изборите, че сегашната администрация почти си е изпяла песента. Защо просто не е изчакала идването на новия режим?

Али поклати глава.

— Не знам, но в действията й се усещаше припряност.

— Добре, нека оставим това настрани за момент. Ти каза, че тя е искала да изложи администрацията с радикално ответно действие.

— Точно така.

— Каза ли ти какво е имала предвид?

— Да. П-2 иска да провокира краен отговор от страна на администрацията.

— Но тогава със сигурност ще има кръвопролитие.

— В това се състои цялата работа. — Али облиза устни. — Нали разбираш, колкото е по-кървав, нападателен и жесток отговорът, толкова по-добре. Защото П-2 цели да покаже на цялата държава какво е истинското лице на сегашната администрация. Няма да им е лесно да приберат на топло всички членове на П-2. Според Ема те всичките са млади хора на нашата възраст, никой не надвишава трийсетте. Когато има кръв по улиците, когато Америка види синовете и дъщерите си избити, тогава най-накрая ще разбере истинската същност на хората, които изнасят война и смърт по света.

Джак беше потресен до мозъка на костите си.

— Планират да станат мъченици.

— Те са войници — отвърна Али. — Жертват живота си за това, в което вярват.

— Но това, което планират, е чудовищно, безумно.

— Каквато е и външната ни политика от осем години.

— Но не това е начинът.

— Защо не? Седенето със скръстени ръце не свърши кой знае каква работа, нали така? Всеки, който е казал или направил нещо в знак на протест срещу основани на вярата действия, е бил осмян или, още по-лошо, заклеймен като предател от новинарите, контролирани от администрацията. Господи, виж през какво преминават членове на опозиционната партия: нелегална война, скандали, данни, че правителството запушва устата на учените и специалистите по въпросите за оръжията за масово унищожение и глобалното затопляне. Ако ролите на партиите бяха обърнати, можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че този президент досега щеше да е дискредитиран.

Защо ми се струва, помисли си Джак, че слушам Ема, а не Али? Случваше му се нещо много странно. То започна в момента, в който двамата с Али прекрачиха прага на къщата и продължаваше сега, докато се разхождаха в горичката. Появи се странното усещане, че светът най-после започва да придобива смисъл за него — ако не светът, то поне неговият свят, този, който той криеше от другите и който го отделяше от тях. Точно както имаше чувството, че усеща Ема — макар тя да не беше вече на този свят, поне по ограничените стандарти на създадената от човека наука, — по същия начин усети, че неговият свят и светът, който винаги е бил затворен за него, започваха да се сливат. Нарастваше напълно непозната за него надежда, че един ден ще може да стъпи едновременно и в двата свята, че ще може да живее в единия, без да се откаже от другия.

Много му се искаше да предложи този подарък на Али и затова каза:

— Искам да се срещнеш с един човек.

Али го изгледа скептично.

— Не и още един психиатър. Дойде ми до гуша от изследвания и ръчкане да проговоря.

— Няма да е психиатър — обеща Джак.

Вместо да се върнат към предната част на къщата, където беше паркирал, той я преведе през шубрака. Отзад стоеше паркиран белият „Континентал“ на Гъс, който Джак поддържаше в идеално състояние.

Али влезе в колата и се засмя от задоволство. Джак седна зад волана, завъртя ключа и големият двигател оживено замърка. Потеглиха с изключени светлини, без изобщо хората от Сикрет Сървис, които бяха паркирали на „Уестморланд“, да ги забележат.

Той пусна касетофона и Джеймс Браун поде „It’s a Man’s World“ от средата на песента.

— Охо! — възкликна Али.

„Да, съгласи се Джак наум, именно.“

Десет минути по-късно пристигнаха на „Канзас Авеню“ и не успяха да се доближат до сградата на Възродителната мисионерска църква. От двете страни на улицата и по тротоарите бяха издигнати бариери. Зад тях имаше над десет коли без обозначения и антитерористични микробуси.