Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

— Ти повярва ли му?

— Интересен въпрос. Бих казал да. По особен начин. Той имаше проблеми с общуването с останалите членове на ПАСП. Нямаше… поради липса на по-подходящ израз, ще кажа социални обноски.

— В какъв смисъл?

Армитидж започна да върти кутийката с кола между дланите си.

— Не беше толерантен към хората, които не вършеха нещата според неговите виждания… и със скоростта на светлината. Нервираше по-голяма част от колегите си, защото явно му липсваше грам търпимост. Каквото му беше в главата, без значение колко е грубо, това му беше и на устата. Спомням си един случай, когато го повиках в офиса, за да поговорим за отношението му към хората, с които трябваше да върши съвместна работа. „Добре, каза той, сигурно ще могат да се организират по-добре.“

— Искам да си създам по-пълна представа за него — каза Джак. — Ще ми го опишеш ли?

— Разбира се. — Армитидж се замисли за момент. — На първо място, изглеждаше доста добре, но по особен начин. Загадъчен, потаен… и харизматичен, както вече казах. Висок и строен. В добра форма. Изглеждаше като да наближава петдесетте, но имах чувството, че е по-възрастен, да речем около петдесет и пет.

Мозъкът на Джак работеше на две нива. Докато използваше описанието на Армитидж, за да си изгради представа за Крей, той наблюдаваше Али за признаци на безпокойство или нервност. В края на краищата, мъжът, който Армитидж описваше, я беше отвлякъл и я държа в плен в продължение на седмица. Но тя изглеждаше странно вглъбена, като че ли мислите й бяха някъде далеч, далеч.

Армитидж довърши колата и остави кутийката настрани.

— Струва ми се, че имаше успех сред жените. Мъжете усещаха, че трябва да се защитават от него.

— Знаеше ли, че Рони Крей се е подвизавал и под името Чарлс Уитман? — попита Джак.

— Какво? Не. Много ясно, че не. — Армитидж изглеждаше и звучеше искрено шокиран.

— Вие проучвате ли хората… проверявате ли миналото им?

— Разбира се. Не искаме в редиците ни да има хора с досиета. Но, честно казано, проверката е доста повърхностна. Всички страдаме от хронична преумора от работа.

Джак кимна съчувствено.

— Според мен той е разчитал на това. Съмнявам се, че лъжите на Крей се изчерпват с тези две имена. — Той се обърна към Али. — Ти как мислиш?

— Али — повика я Армитидж, — ти познаваш ли този мъж?

За миг я връхлетя толкова силен пристъп на паника, че едва си пое дъх.

— Една моя приятелка го познаваше — изписука тя. — Дъщерята на Джак, Ема.

— Чудя се — каза Джак с напълно безразличен тон — дали и ти не го познаваш.

Паниката на Али се засили и стигна прага на поносимост. Не можеше да скочи и да избяга от стаята.

— Аз ли? — Той знае, помисли си тя. Той знае, че Крей ме отвлече. — Никога не съм го срещала.

— Скоро не си ли била с някого, чието описание да съвпада с това, което Крис даде на Рони Крей?

Али не отговори, но Джак долови как като невидима ръка я обзе някакво напрежение.

Джак сви рамене.

— Сигурно съм се объркал. — Той насочи вниманието си към Армитидж, който следеше разиграващата се сцена с интерес, примесен с известна доза объркване. — Най-добре да решим какво ще правим с теб и Питър. Не можете да се укривате тук завинаги.

Али отново се озова насред бойното поле в душата й. От едната страна стоеше Рони Крей, който внушаваше ужас с всезнанието си, а от другата — Джак, нейният спасител, който я разбираше също като Ема. И докато мислеше за Ема, усети как в тялото й прииждат силата и куражът на приятелката й. Дали Ема щеше да излъже Джак? Али знаеше, че отговорът е „не“. Тогава как самата тя можеше да го направи?

— Познавах го — промълви тя.

— Мислил ли си как ще се измъкнете от този затвор? — обърна се Джак към Армитидж.

Вътрешностите на Али се бунтуваха.

— Този мъж ме отвлече от „Лангли Фийлдс“ — настоя тя.

Джак се обърна към нея.

— Защо не ми каза?

Али беше уплашена.

— Съ-съжалявам. Знам, че трябваше да ти кажа по-рано.

— Любопитно ми е защо не го направи. — Джак знаеше, че в никакъв случай не бива да допуска в тона му да се долови упрек. Видя как по лицето й, плувнало в пот, се прокрадва ужас.

Али наведе глава.

— Пазех тайната на Ема. Мислех си, че ако кажа само едно нещо, това неминуемо ще поведе към останалите.

— Но ти ми сподели за желанието на Ема да се присъедини към П-2. След това можеше да ми кажеш за Рони Крей.

Али пъхна ръце под бедрата си. Ръцете й бяха изпънати като струни.

— Той каза, че ако проговоря пред някого за него, ще ме намери и ще ме убие.