Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Шарън гледаше скептично.

— Али, защо не си вкъщи с майка си и баща си?

— Дълга история — започна Джак.

— Питам Али, Джак.

— Този въпрос не е за нея.

— А аз мисля, че е — настоя Шарън. — Али?

Али се загледа в ръцете си.

— Ема точно така описваше компанията ви.

— Какво? — попита Шарън. — Какво каза?

— Ти поиска от нея да отговори — тихо се обади Джак. — Изслушай я.

Шарън го изгледа гневно, но не каза нищо. Изглежда, можеше да предложи само заплашителното дрънчене на сабята. И все пак Джак чуваше пръхтенето на коня й, който изгаряше от нетърпение да се впусне в битка.

Приемайки мълчанието за безмълвно съгласие да продължи, Али пое дълбоко дъх.

— Няма смисъл да се спори за това — тихо каза тя. — Джак е прав. Щом той не може да ти каже защо не съм с мама и татко, тогава и аз не мога. — Тя вдигна глава. — Но е важно да остана с теб, за да е свободен да направи каквото е нужно.

Шарън се облегна назад и изгледа Джак.

— Ти ли я подучи на това? — попита тя, но като видя изражението на лицето му, отбранително вдигна ръце. — Съжалявам. Съжалявам. — Тя кимна. — Разбира се, че можеш да останеш с мен, Али. — На лицето й се появи усмивка. — Колкото искаш или колкото е необходимо.

Али наведе глава.

— Благодаря, госпожо Макклюр.

Шарън се усмихна още по-широко.

— Но само ако ми казваш Шарън.

Джак намери колата на Нина да чака с включен двигател до бордюра пред къщата на Шарън. Още преди да отвори вратата, прозорецът откъм страната на пътника отпред се плъзна надолу и Нина се приведе иззад волана.

— Отзад, Джак.

Джак отвори вратата с любопитство. Отпусна се на седалката и се озова до възнисък, набит мъж с прилежно подстригана брада и спокойно изражение на мъдрец.

— Джак — започна Нина, — запознай се с Денис Пол, министъра на вътрешната сигурност.

— Джак, радвам се най-после да се запозная с теб — поздрави Пол и бързо обгърна ръката на Джак в мощно ръкостискане. — Нина много ми е говорила за теб.

— Нима? — Джак улови погледа на Нина в огледалото за обратно виждане. — Шпионирате ли ме?

Пол се разсмя.

— Бих казал, че те държим под око. Нина работи за мен под прикритие. Тя е дяволски добър оперативен агент.

— Не мога да взема становище по този въпрос — каза Джак.

Пол пак се разсмя.

— Не вярвам на хората, които нямат чувство на хумор, Джак. И знаеш ли защо? Защото нищо не убива чувството за хумор по-бързо от пазенето на тайни.

— Гарантирам, че Нина е подвижна торба с шеги — отвърна Джак. — Тя е единственият човек от познатите ми, който използва шоколадова бисквита като ракетен снаряд.

Нина се подсмихна одобрително.

— Добре, след като вече сме едно голямо щастливо семейство, да преминем по същество — каза Пол. — Джак, мисля, че търсиш някои отговори, които аз мога да ти предложа. Аз изпратих „черната кола“ с двама мои агенти да те наблюдават. Беше им наредено да те пазят, ако някой предприеме нещо срещу теб. За лош късмет съветникът по националната сигурност, вероятно с благословията на президента, е отменил тази заповед.

В какво се забърках, запита се Джак.

— Защо някой би искал да предприеме нещо срещу мен?

— След малко ще стигнем до подробностите — отговори Пол. — Засега е достатъчно да се каже, че си човек на Едуард Карсън. Както сигурно се досещаш, някои хора от администрацията виждат в лицето на бъдещия президент известна заплаха. Има план преди двайсето число този месец да бъдат уредени някои неща, които президентът счита за неотложни.

— Като например да се приберат на топло Първите американски светски проповедници.

Пол кимна.

— Както и други заподозрени групировки.

— Единственото престъпление на ПАСП е, че философията им се противопоставя на сегашната администрация — каза Джак.

— Както без съмнение разбираш, Джак, сегашната администрация има твърди възгледи по определени въпроси. Светът, както и играчите в него, са такива, каквито тя казва, че са, без значение каква е реалността.

— Не разбирате ли, че ПАСП са изкупителната жертва? — попита Джак. — Момчета, щом не можете да намерите П-2, ще тръгнете след лесната мишена.

— Моля те, недей да бъркаш сегашната администрация с истината, Джак. — Министърът се понадигна на седалката си. — А сега мисля, че ти можеш да ми дадеш един отговор. Познаваш мъж на име Иън Брейди.

Това не беше въпрос и Джак пак потърси с поглед очите на Нина.

— Да, сър. Преди двайсет и пет години той беше основният наркопласьор в квартала, в който живеех.