Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Али пак хвана ръката й.

— Мога ли да помогна с нещо?

Шарън се вгледа в очите на Али. Колко млада изглежда, помисли си тя. Колко уязвима, колко невинна. И изведнъж изпита огромно, непреодолимо желание за утеха, за спокойствие в разтерзаната си душа. Зачуди се дали притежава силата да ги постигне. Нито църквата, нито дори молитвите, изречени от всички вярващи на света, можеха да й ги осигурят. Накрая можеше да разчита единствено на себе си.

— Да, моля те — промълви. — Разкажи ми за Ема.

Когато Джак се върна в къщата, Шарън го хвърли в недоумение.

— Имам идея — весело каза тя. — Защо с Али не останете тази нощ тук? Тя може да спи в спалнята за гости и този диван е много удобен. Пробвала съм го стотици пъти.

Загрижен за хората от Сикрет Сървис, които остави пред къщата на Гъс, и потънал в мисли как да се добере до Рони Крей, Джак изстреля машинално:

— Не мисля, че идеята е добра.

Лицето на Шарън помръкна.

— Но защо?

Покрусеното й лице го накара да се замисли. Видя я да седи на дивана до Али. Двете жени го гледаха. Когато влезе, остана поразен от близостта им, като че ли бяха приятелки и си споделяха нещо лично. В изражението на Шарън имаше нещо, което със сигурност нямаше да види отново.

— Ще е хубаво — каза Шарън. — Всички ние заедно.

Мозъкът на Джак смени скоростите и той си помисли, че може би е права.

— Защо не отидем в моята къща? По-голяма е и…

Като видя промяната в изражението на Шарън, той спря по средата на изречението.

— Хайде, Джак. Знаеш, че от онази къща ме побиват тръпки.

Каква полза има, помисли си той. Каквото и да кажеше, тя никога нямаше да се съгласи да отиде там, камо ли да прекара нощта.

— Двамата с Али трябва да тръгваме — рече.

Шарън се изправи.

— Защо, Джак? Знам, че не се чувстваш удобно тук, но само този път, останете с мен.

Джак поклати глава.

— Невъзможно е, Шар. Охраната на Али от Сикрет Сървис очаква тя да е в къщата.

— Имаш предвид, че нарочно си се отървал от тях, за да я доведеш тук? — Сабите пак зазвънтяха, бойният кон потропваше с огромните си копита.

— Налагаше се — отвърна Джак.

— При теб винаги е наложително да нарушаваш правилата.

— Невинаги. — Колко лесно беше да запееш старата песен. — Понякога ги заобикалям.

— Престанете, моля ви! — извика Али.

И двамата се обърнаха към нея.

— Това не е нещо, за което трябва да се спори. Карате се заради самото каране.

— Али е права — съгласи се Шарън. — В половината от случаите даже не си спомням за какво се препираме.

— Тогава ела с нас — подкани я Джак. — Прекарай с нас нощта.

— Бих искала — отвърна Шарън. — Наистина. — Тя поклати глава. — Но не съм готова, Джак. Разбираш ли?

— Да — отговори той, въпреки че не разбираше. Ако не беше Сикрет Сървис, щеше да се съгласи да останат тук през нощта. Какво толкова я отвращава в къщата на Гъс? Главата му не го побираше. Много пъти й беше задавал този въпрос, без да получи задоволителен отговор, и сега нямаше желание да поемат пак по утъпканата пътека. Освен това също като нея му беше дошло до гуша от препирни.

— Предполагам, че в такъв случай е време да тръгвате. — Шарън прегърна Али и двете се целунаха. Тя застана на осветения праг на входната врата, загледа се как вървят по алеята към колата на Джак и потръпна от предчувствие или по-скоро имаше дежа вю. Имаше чувството, че вече е преживявала този безнадежден момент на скръб и загуба.

Без съмнение в къщата на Джак витаеше някаква меланхолия, старомодност, внушавана от огромните й стаи със странни форми, от старите газени лампи, приспособени да работят с електричество, от масивните мебели, които бяха направени след 1950 година. Може би Шарън не можеше да приеме именно тези неща и затова избираше обикновените квадратни стаи, ниските тавани, съвременните мебели — къща с весела атмосфера, но без никакъв чар.

Но тук витаеше и история — хаотична, с недостатъци, очарователна. Както беше разбрала Али, това място представляваше дом на Аутсайдер, Аутсайдер от миналото и от настоящето. Дали затова на Ема й харесваше, а на Шарън — не, запита се Джак, докато се качваше по стъпалата с Али. Шарън не беше Аутсайдер — този живот, често в противовес с порядките, с правилата, а понякога и със закона, едновременно я озадачаваше и плашеше. Тя се чувстваше уютно само в добре очертаните граници на обществото. Затова толкова държеше Ема да отиде в „Лангли Фийлдс“, който беше олицетворение на порядъка. И затова Ема постоянно имаше проблеми там. Човек не на мястото си. Аутсайдерите никога не се вместваха и никога не можеха да бъдат променени. Но до деня на смъртта на Ема Шарън не губеше надежда.