Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Беше сигурен, че шепотът не му се е присънил и че Али действително седеше пред вратата му. В края на краищата кой друг може да е бил? И внезапно настръхна, защото пак чу същия глас.

— Татко…

Денис Пол се качваше по откритите стълби на мотел „Старлайт“ в Мериленд. Наближаваше краят на още един изтощителен ден. Част от него прекара с родителите на Кала Майърс. Разбира се, можеше да изпрати някой от асистентите си на срещата с тях, но не беше от хората, които прехвърлят трудните задачи другиму. Кала Майърс беше убита при операция под негово наблюдение. Нямаше извинение за смъртта й. Черното петно завинаги щеше да остане отпечатано в душата му, наредено до много други подобни дамги. Но някак си този път стигмата изглеждаше още по-черна, по-болезнена, по-срамна, защото ставаше въпрос за най-обикновено момиче. Не се беше изложила на опасност като двамата агенти от Сикрет Сървис. Вече му беше пределно ясно, че е убита по абсолютно същия начин като агентите.

Пол не хранеше илюзии, че хората отиват в рая, но тъй като не вярваше нито в рая, нито в ада, това нямаше значение. Интересуваше го какво се случва тук и сега. Изрече всички подходящи думи на съчувствие към семейство Майърс. Дори поседя с тях, след като майката се разрида, докато бащата я прикрепяше с невиждащ поглед, а неговите утешителни думи свършиха. Опита се да не мисли за собствения си живот и двамата си синове, да избяга от мисълта как би реагирал, ако някой дойде при него с непоносимата вест. Имаше брат, който загина на Сомалийския полуостров в служба на родината. Дори Пол не знаеше подробности за мисията му. Но и не искаше да научи нищо повече за смъртта му. Просто го погреба с почести и се върна към работата си.

След като три пъти провери дали го следят, Пол мина по открития коридор на втория етаж на мотела, пъхна ключ в ключалката на една стая в дъното, отвори вратата и влезе.

Нина Милър седеше на леглото. Дългите й крака бяха изпънати напред и кръстосани в глезените. Беше си свалила практичните обувки и изглеждаше прелестно в перленобялата копринена риза. Сивата й вълнена пола се беше вдигнала леко около мускулестите й бедра. Също като Пол, тя беше чудесен тенисист. Всъщност така се и запознаха. Сега при всяка възможност, което естествено не се случваше често, играеха смесени двойки.

Нина остави книгата, която четеше — „Летен дъжд“ от Маргьорит Дюрас, първо издание. Пол й я подари за рождения ден миналата година. Беше любимият й роман.

— Изглеждаш очарователно.

Тя се усмихна.

— Мога да приема това за сексуален тормоз на работното място.

— Това не е работно място. — Пол се наведе и я целуна по устните. — И не е тормоз.

— Ласкател.

Пол придърпа стола и седна до нея.

— Какво имаш за мен?

Тя му подаде дебела папка от кафяв картон.

— Проверих досиетата на всички служители от управлението на вътрешната сигурност във Вашингтон. Мисля, че всички са чисти освен Гарнър.

— Хю ми е заместник. — Пол поклати глава. — Не. Прекалено е очевидно.

— Точно затова съветникът по национална сигурност го е вербувал. — Тя посочи отворената папка, която беше съставила. — През последните осем месеца Хю се е срещал пет пъти с човек на име Смит. — Тя се разсмя. — Можеш ли да повярваш? Както и да е, господин Смит е акупунктурист на Хю. Кабинетът му се намира до този на физиотерапевта на съветника.

Докато прелистваше папката, Пол отбеляза:

— Виждам, че срещите им съвпадат и в петте случая.

Нина сплете ръце в скута си.

— Какво искаш да направя?

Пол отмести папката настрани и се наведе над нея.

— Знам какво искам да направя аз.

Нина се закикоти и хвана главата му с ръце.

— Говоря сериозно.

— Никога не съм бил по-сериозен. — Устните му докоснаха ямката на шията й.

— Как е приятелят ти Джак Макклюр?

— Ммм…

Пол вдигна глава.

— Какво означава това?

Тя направи презрителна гримаса.

— Нали не ревнуваш, Дени?

— Нямам представа за какво говориш.

Тя го отблъсна.

— Понякога си толкова закостенял.

— Мисълта ми беше, че като се има предвид фактът, че Хю Гарнър мрази Макклюр до смърт, вероятно ще измислим начин той да се погрижи за Хю вместо нас.

Устните й се изкривиха.

— Какви макиавелистки мисли ти минават през главата.

Пол се засмя самодоволно, докато разкопчаваше перлените копченца на ризата й.

Тя хвърли папката на пода до леглото и каза:

— Сближих се колкото мога с Джак. Още обожава бившата си жена.