Ерик Лустбадер - Дъщерята на президента

Игън наруши нишката на мислите му.

— Джак, слушаш ли ме?

Той кимна.

— Просто си мислех за убиеца на Кала Майърс. Мисля, че знам кой е, но нямам представа какво е истинското му име или пък къде да го намеря.

— Може да успея да ти помогна. — Игън извади малък бележник и го отвори. — Както ти казах, приятелят ми още не бил приключил с аутопсията на Кала Майърс, когато федералните я отнесли, но той забелязал нещо интересно. Още не го бил отбелязал в предварителните си бележки, защото трябвало да го провери, така че федералните не разполагат с него.

Шилц погледна в бележника.

— Според метода на действие липсват каквито и да било пръстови отпечатъци освен тези на жертвата, което неминуемо води до заключението, че престъпникът е носил ръкавици. Приятелят ми намерил следи от суперфин прах по палтото на Кала Майърс, под лявата й ръка, там, където би се намирала ръката на някой, който я е бил прегърнал през кръста. Отнело му известно време да установи какъв в действителност е този прах. — Игън вдигна поглед. — Това ще ти хареса, Джак. По палтото на Кала Майърс имало прах от кампеш. Кампешът е екстракт от сърцевината на дървесния вид Haematoxylon campechianum, който се среща в Централна Америка и на Карибите. При смесването му с етилов алкохол, глицерин или „Листерин“ се получава черен пигмент, използван за татуиране. — Той затвори бележника. — А между другото Кала Майърс няма татуировки.

Сърцето на Джак подскочи.

— Значи прахът от кампеш е дошъл от престъпника.

Шилц кимна.

— Освен всичко друго този кучи син е и татуировчик. Но ето и най-хубавата част. Почти всички като него купуват предварително смесени пигменти, които обаче не съдържат кампеш. Твоят човек смесва пигментите собственоръчно.

— Белият континентал ми харесва повече — отбеляза Али, докато се качваше в колата на Джак.

Той се разсмя и включи на скорост. След миг забеляза мъжете от Сикрет Сървис в огледалото за обратно виждане. Беше 11:20. Минутите до момента, в който щеше да изгуби достъп до нея, изтичаха. Сега или никога.

— Али, чудех се нещо — подхвана той. — Мъжът, който те отвлече, имаше ли татуировка?

Али замръзна. Погледът й сочеше право напред.

— Али, скъпа, можеш да ми кажеш.

— Видях само ръцете му. — Али бавно поклати глава. — Нямаше никакви татуировки.

Джак, който караше към къщата на Карсън в „Чеви Чейс“, правеше всичко възможно, за да поддържа минимална скорост. Не му се искаше това пътуване да свършва.

— Али, знам, че Рони Крей те е уплашил до смърт, но ще бъде от полза, ако ми кажеш нещо повече за това, което си видяла. Каквото и да е.

Али продължи да седи като скована и не обели нито дума.

— Искам да го хвана, Али. И ти искаш това, нали?

Тя прехапа устна и кимна.

— Само ти можеш да ми помогнеш.

По бузите й започнаха да се стичат сълзи.

— Иска ми се Ема да е тук. Тя щеше да може да ти каже това, което искаш да знаеш.

— Ти също можеш.

Тя стисна очи.

— Не съм смела като нея.

Въпреки усилията му вече навлизаха в „Чеви Чейс“. Това беше то. Краят. Джак омекна.

— Али, баща ти се съгласи да ме остави да подбера служителите, които ще те охраняват.

— Искам теб — каза тя изведнъж.

Той кимна.

— Ще бъда там, само че не през цялото време. Можеш да имаш абсолютно доверие на Нина и Сам. Познавам ги. Работил съм с тях. Няма да те разочароват.

Той зави по задънената уличка на Карсън и видя още агенти от Сикрет Сървис, разположени в коли и по тротоара. Всички го наблюдаваха, докато караше към просторната тухлена къща във федерален стил в края на уличката.

— У дома сме — каза той.

— Нямам такова чувство. — Али се надигна на седалката си. — Нищо не е същото.

— Щом се върнеш към ежедневието, всичко ще ти изглежда познато като преди.

— Но аз не искам да се връщам към предишното си ежедневие! — Звучеше като разглезено дете.

Джак спря на алеята, където ги чакаха Едуард и Лин Карсън. После изгаси двигателя и отвори своята врата, но Али изобщо не понечи да излезе.

— Али…

Тя се обърна към него. В очите й се четеше отчаяние.

— Не искам да те оставя!

— Имаш задължение към родителите си. Утре ще станеш дъщерята на президента. Отсега нататък трябва да се държиш като такава. Цялата страна ще е вперила очи в теб.

— Моля те, не ме карай.

— Скъпа, налага се.

— Но аз се страхувам.

Джак се намръщи.

— От какво?

— Да те оставя, да остана тук, не знам.

Загрижени, семейство Карсън вече се бяха приближили до колата. Лин Карсън отвори вратата откъм пътническата седалка и се наведе.